СЕНКИТЕ

Сякаш искаше да й е на разположение, за да се обърне към него, ако й се стори, че нейният мъж се опитва да скрие нещо.

- Какво става? - попита тя.

Въпреки че само допреди миг Трез беше побеснял от гняв, сега той изглеждаше овладян като неодушевен предмет.

- Не е важно.

- Аз чух нещо друго. И преди да си ме обвинил, че подслушвам, двамата крещяхте толкова силно, че ви чух в съседната стая.

Трез разтърка ниско подстриганата си коса и закрачи из стаята.

- Селена...

- Ще се обвържеш ли?

- Това не засяга нас двамата.

- Засяга ни, и още как.

Майната му, реши Ай Ем в напрегнатото мълчание, което последва, и заговори:

- Когато бяхме деца, той беше продаден от родителите ни на кралицата на Територията, за да се обвърже с наследницата на трона. Така бе предопределено от астрологическата му карта. Той направи всичко по силите си, за да избяга от тази съдба, и причината да ми е сърдит, е, понеже аз съм неговата ахилесова пета. Побесня, защото наскоро се разминах само на косъм, ала всъщност онова, за което се тревожи в действителност, си ти, а там той е безсилен.

Двамата го зяпнаха и той сви рамене.

- Е, какво толкова. Когато не мога да заспя, с Лае гледаме предаването на доктор Фил.

- Вярно ли е това? - попита Селена.

- Да. - Трез отиде до леглото и седна. - Не сме го обсъждали, защото, честно казано, както Ай Ем спомена, каквото и да направят те след три дни, няма да се обвържа с някаква си непозната, за която не ме е грижа, и да й дам следващия наследник на трона. Просто няма да го бъде... и това си остава вярно, независимо дали ти ще си в живота ми, или не, независимо дали ще живееш още сто дни, или хиляда години. - Той плесна ръце, сякаш затваряше врата. - Това е.

Селена не мълча дълго.

- Трябваше да ми кажеш.

- Не ми е приятно да мисля за това.

Ай Ем направи физиономия.

- Меко казано.

- Селена, говоря сериозно, няма да го направя нито след седемдесет и два, нито след седем милиона часа. - Трез хвърли поглед към брат си. - Видя ли родителите ни, докато беше там?

Ай Ем поклати глава.

- Бях само в двореца. - Затворен в килия. - А те са изгубили положението си, така че са били от другата страна на онези стени. Да не мислиш, че ще тръгна да ги търся? За мен те са мъртви. Изобщо не ме е грижа за тях.

- Нито пък мен. - Трез отново погледна към Селена. - Става въпрос за моя живот. А той е тук, той е тези хора, това място, бизнесът ми... и най-вече - ти. Няма да допусна никой да ми го отнеме, най-малко пък защото някакъв си астролог е погледнал звездите в небето и е решил, че те означават нещо.

Селена обви ръце около себе си.

- Наистина ми се ще да ми беше казал.

- Щях да го направя, ако това означаваше нещо за мен.

- А бизнесът ти... все още ли продаваш жени чрез заведенията си?

Ай Ем погледна към вратата. Започна да се прокрадва към нея.

- Те сами се продават - възрази Трез. - Аз им осигурявам място, където да го правят, но те сами отговарят за себе си. Те избират с кого, кога и за колко. Моята работа е да се грижа да бъдат в безопасност.

- Докато ти печелиш пари от тях.

- Те плащат на клуба. Не на мен.

- Ала ти притежаваш клуба.

- Ай Ем - рязко каза Трез. - Искам да останеш.

Той затвори очи.

- Не мисля така.

- Не - заяви Селена. - Ако няма нищо за криене, нека го каже пред свидетели.

Страхотно. Точно от каквото имаше нужда - да играе ролята на посредник.

Как ли пък не.

А майкен все още беше в апартамента.

- Всъщност наистина трябва да вървя. - Ай Ем местеше поглед между тях двамата. - Никога не съм имал връзка, така че нищо не мога да ви посъветвам, но мисля, че трябва да знаеш две неща, Селена. Първо, целият му живот е бунт срещу с’хийб и родителите ни. И второ, откакто беше с теб миналата година, не е бил с друга жена. Беше ти верен дори когато не бяхте заедно. Така че недей да го разпъваш на кръст само защото си мислиш, че човешките жени, които работят за него, правят нещо повече от това. Е, аз бях дотук.

Не им даде никаква възможност отново да го въвлекат в драмите си. Имаше си достатъчно свои собствени. Беше оставил майкен чисто гола в леглото си и се тревожеше, че може да си тръгне, преди да се е върнал. Втурна се към фоайето, изхвърча през вестибюла, излезе в нощта навън и се дематериализира в „Комодор“.

Когато прие физическите си очертания на терасата, отвори стъклената врата и изтича по коридора, отвеждащ към спалните.

- Майкен - повика я.

Тъкмо когато стигна вратата на стаята си, я чу да казва:

- Да?

Пое си дълбоко дъх, когато я видя излетната върху възглавниците, а голите й рамене се подаваха над ръба на завивката.

- Слава богу!

- Добре ли си? - Тя се надигна. - Ай Ем?

Събу се, без да й отговори. Не бе в състояние да го направи. Имаше да каже толкова много, все за неща, които не можеше да промени и които ненавиждаше. Вместо това отметна завивките и се пъхна в леглото с дрехите. Тялото й беше топло и голо, и меко, когато я притегли до сърцето си.