СЕНКИТЕ

Двамата избухнаха в смях, а после той я притегли към себе си, сложил ръка на тила й, и я целуна.

- Искаш ли да изпробваш и други?

Селена поклати глава.

- Не, този е съвършен. Искам него.

Тя протегна красивата си ръка и направи онова, което правеха жените с пръстени - присви устни и се усмихна на себе си.

„Господи, обичам те - помисли си Трез, - теб съвършена, съвършена и достойна жена.“

- Сигурен ли си, че не е прекадено скъп? - попита Селена.

- Колкото и да струва... - той отново я целуна - е твой.

* * *

Ай Ем се съблече за отрицателно време. В мига, в който остана както майка го е родила, вече искаше да я има с устата си. Въпреки че нямаше представа какво да прави с една жена от кръста надолу, беше повече от готов да го научи.

Така и не можа обаче.

Планът му се промени в мига, в който, докато се наместваше над нея, възбудата му се докосна до женствеността й...

И това беше всичко.

- Нуждая се от теб - простена, докато тя прокарваше ръце по гърба му.

- Вземи ме тогава.

Ай Ем спря с усилие.

- Но ти си добре, нали? След миналата нощ?

Господи, не можеше да се насити на бадемовите й очи и къдравата й черна коса, разпиляна по белите възглавници. Тя бе постоянно откровение, прекрасен шок, който го разтърсваше всеки път щом я погледнеше.

- Добре съм - отвърна майкен. - И съм силна благодарение на щедрата ти вена.

Обожаваше акцента й, диалектът, който се говореше в Територията, придаваше на английския й звученето на дома...

Не, не на дома, напомни си той. Неговият дом беше Колдуел.

Пъхна ръка между тях, насочвайки се, и бавно се плъзна напред, за да е сигурен, че не насилва нищо. В отговор ноктите й се впиха в кожата му, а гърбът й се изви в дъга.

- Ай Ем...

Хълбоците му поеха контрола, потъвайки и излизайки от нея, а търкането го опияни така, сякаш беше пил цяла нощ. По-силно, по-бързо... докато тя не свърши, тялото й потръпна, изпънато под неговото, а ръцете й се отпуснаха върху леглото и се вкопчиха в завивките.

Ай Ем продължи, свършвайки отново и отново. А после излезе от нея и се улови в ръка, докато оргазмът му не обля женствеността, корема, гърдите й. Ала въпреки че бе напълно в плен на онова, което правеше, част от него отказваше да признае значението му.

Той не белязваше тази жена. Той просто... не, не го правеше.

Защото, ако я белязваше, ако това бе нещо повече от невероятен секс с жена, която ужасно го привличаше, то би го поставило в невероятно трудна ситуация. Особено при положение, че брат му все така щеше да отказва да се завърне и да изпълни дълга си в Територията, и тогава Ай Ем щеше да бъде принуден да изчезне, за да не допусне брадвата, надвиснала над тях, най-сетне да се стовари върху главата на единствения кръвен роднина, който имаше значение за него.

Така че, не, каза си той, докато рухваше върху голото й тяло, изобщо не я маркираше.

Наистина.

Ни най-малко.

64

ДЪРЖАХА СЕ ЗА РЪЦЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ПЪТ КЪМ ВКЪЩИ.

Докато шофираше към имението, Трез нито за миг не пусна своята кралица, милваше дланта й с палец, играеше си с новия й пръстен, час по час я поднасяше към устните си, за да я целуне.

- Всички са толкова мили - промълви тя; беше отпуснала глава на облегалката и светлините на уличните лампи хвърляха синкави отблясъци по лицето й.

- Да. Добри хора.

Мислите му се насочиха към брат му. Рейдж. Ривендж. Дори беше получил съобщение от Тор, който сам бе изминал път много подобен на онзи, по който вървеше той сега. И разбира се, доктор Джейн. Мани. Елена.

- Всички толкова силно се опитват да помогнат - каза тя.

- Аха.

- Доктор Джейн и Мани работят без почивка, мъчейки се да намерят някакво решение.

- Аха. - Отново целуна ръката й. - Така е.

- Ривендж отиде при неговите хора.

- Така е.

- А пък Ай Ем е бил в Територията ...

Трез рязко обърна глава.

- Какво?

Селена го погледна, очите й бяха натежали и сънливи.

- Ай Ем е ходил при сенките... - Изведнъж тя се намръщи. -Ау, причиняваш ми болка.

Трез се отърси и охлаби хватката си.

- Извинявай. Аз... какво каза?

Докато тя го повтаряше за трети път, сърцето на Трез задумка в гърдите му. Заповядвайки си да говори спокойно, той попита:

- Знаеш ли кога е бил там?

- Не, доктор Джейн просто го спомена, когато отидох да я видя. Ти имаше мигрена. Трез, какво има?

- Нищо. - Той отново вдигна ръката й, за да я целуне. - Нищичко.

Остатъкът от пътуването беше като от онзи сериал за раздвоената самоличност - част от него беше до Селена, а другата се втурна да намери Ай Ем и да изкрещи в лицето му нещо от рода на: Какво си мислеше, по дяволите, шибано копеле, да рискуваш живота си по този начин!?!

Или нещо такова.

- ...преоблека, преди да отидем там.

- Моля? - Трез сви надясно по пътя, който изкачваше планината. - Какво каза?

- Иска ми се да се преоблека. Сигурно здравата ще се оплескам с готвенето.

- Може да го направиш гола. Така почистването ще е страшно лесно - просто ще те пъхна под душа. А и мога да оближа тестото за кекс, ако опръска... ами която и да е част от теб.

Селена се разсмя.

- Може да ми е студено.