Sedmiyat pechat

тях и проблясващите тук-там в нощта светлинки на Хужир. Решиха да рискуват и да минат през

градчето, но когато наближиха първите къщи, промъквайки се с безкрайна предпазливост, дочуха рев на

двигатели зад тях. Борис направи знак и те незабавно залегнаха в канавката.

Ръмженето на двигателите се засили, изведнъж пътят светна под ярки фарове и два джипа профучаха е

рев. Томаш се вгледа в автомобилите - джиповете бяха пълни с хора.

- Това са те - прошепна Филипе. - Нас търсят.

Джиповете спряха стотина-двеста метра по-напред и останаха така, със запалени фарове, сякаш

преценяваха ситуацията. Напомняха диви зверове, дебнещи плячка. Задържаха се за секунди, после

светнаха задните светлини на първата кола и веднага след това на автомобила отзад.

- Идват насам! - изплаши се Томаш.

Разтревожен, че джиповете могат да минат край мястото, където се бяха укрили, Борис прошепна

нещо на руски и Филипе махна на Томаш да го последва.

- Това е много опасно - каза той, - Борка ще ни преведе по друг, пряк път.

Измъкнаха се от канавката и закриволичиха из тъмната степ. Смачканите треви и билки под краката

им излъчваха силен и замайващ аромат. Няколкостотин метра по-нататък излязоха на широка пътека и

се качиха на велосипедите. Бавно заобиколиха Хужир, напредвайки метър по метър с изгасени фарове,

после стъпиха здраво на педалите и въртяха, докато краката им натежаха като олово.

- ШАМАНКА - ИЗВЕСТИ БОРИС.

Бяха пристигнали. Очите на Томаш бяха привикнали с мрака, но първото, което отбеляза, когато

достигнаха землището, не беше образ. Не беше и мирис. Първото, което доловиха изострените му

сетива, бе тихият, спокоен ромон на водата.

Заливът имаше малък пясъчен плаж, извит като широко „U―. Тъмен силует, напомнящ готическа

крепост, се издигаше от лявата му страна. Четиримата слязоха от велосипедите и се спус наха до плажа,

после поеха по посока на мрачния силует, из правен над залива.

- Какво е това? - попита Томаш, сочейки към сянката, коя то сякаш бе застанала на стража край

езерото.

- Шаман скала - каза Филипе. - Наричат го Шаманка.

- Шаманската скала?

- Не е шаманска скала - поправи го приятелят му. - А скалата Шаманка. Този зъбер е едно от деветте

най-почитани свещени места на Азия.

Томаш се вгледа внимателно в сянката пред тях.

- С какво е забележително това място?

- Разкажи му, Надя.

Рускинята, която мълчаливо вървеше отпред, забави крачка и тръгна редом с Томаш.

- Тук, в Шаманка, се е род ил първият шаман - обясни тя. - Той бил мъж и след известно време се

почувствал много самотен. Тогава създал първата жена шаман.

Сянката се извиси пред групата - огромна, заплашителна, толкова близо, че Томаш вече можеше да

различи формите. Беше остра двувърха скала с груба повърхност, чиито остри ръбове отдалеч

напомняха бодли на таралеж. Тънката източена плажна ивица сякаш се мъчеше да досегне каменното

чудовище, обърнало гръб на сушата, като страж, охраняващ водите на Байкал. Имаше нещо нереално в

него, сякаш беше парче Луна, захвърлено в езерото, странно тяло, попаднало тук от друго измерение.

Жълтоалена светлина, бледа и треперлива, проблесна на скалната стена.

- Какво е това?

- Камагън - успокои го Надежда. - Запалил е огън.

Достигнаха основата на скалата и се заизкачваха по стръм ния склон по посока на пламъците,

трепкащи на върха. Скалата беше мраморна, покрита с червен лишей. Всичко тук изглеждаше

естествено, първично, с изключение на един надпис, из дълбан в камъка. Томаш реши, че буквите са

санскритски.

Надежда извика силно името на Камагън и скоро дочуха не мощен глас да отговаря. Намериха стария

шаман увит в одеяла, полегнал в зейнала в самия камък пещера, до огъня, който беше запалил на входа.

Беше мъж с широко и мургаво лице, с черни бадемови очи и изпъкнали скули - типично лице на мон-

голец; снежнобелите му коси се подаваха изпод синята вълнена шапка като проскубана слама.

Последва разговор на руски между новопристигналите и шамана. Борис и Филипе не спираха

енергично да жестикулират, сякаш това беше начин да подчертаят важността на онова, кое то имаха да

казват. Но Камагън не се даваше, въобще не изглеждаше впечатлен от онова, което новопристигналите

му разказваха, и Надежда се намеси. Рускинята заговори спокойно и бавно. Камагън я изслуша, без да

каже дума, попивайки онова, което тя му говореше - беше очевидно почитанието му към нея.

- Какво казва тя? - попита Томаш шепнешком.

- Обяснява му, че сме преследвани от хора, коит о заплашват тегш.

- Какво е това?

- Шамански терм ин.

- Но какво знач и?

- Равновесие - преведе Филипе. - Шаманите поч итат въздуха, водата и земята и смятат, че е важно да

се поддържа равновесието в света. Според тях земята не е мъртва: всяко място вибрира с живото

присъствие на духовете. Всичко си има душа, включително животните и растенията. Шаманската етика