Sedmiyat pechat

- Градът е невероятно красив - каза той. - Но както може би се досещаш, само след две седмици бях

върл антикомунист.

- И веднага си тръгна.

- Не. Останах четири год ини.

- Четири год ини?

Филипе сви рамене.

- Рускините ме накараха да остана - каза с неопределено изражение, което се колебаеше между

безпомощност и примирение. - Страната ми се струваше ужасна, хората неприятни, комунистическата

система не работеше, през зимата беше невероятен студ, но въпреки това не можех да си тръгна. - Въз-

дъхна. - Момичетата тук бяха моята слабост, нищо не можех да направя.

- Какво толкова специално има в тях?

Приятелят му погледна към Надежда, сякаш тя бе доказателство.

- Нима не виждаш?

РАЗМЕНИХА ПРИТЕСНЕНИ ПОГЛЕДИ, КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СИ лягат. В юртата имаше само две легла,

а те бяха трима. Томаш предположи отначало, че Филипе ще ги настани в отделна па латка, но когато

решиха да си лягат, разбра, че всички остават в палатката на приятеля му.

В последвалата суматоха най-различни мисли минаха през главата на Томаш. Първо, почти

инстинктивно помисли, че два мата с Надежда щяха да спят в едното легло, а Филипе на другото.

Струваше му се естествено решение, като имаше предвид връзката си с рускинята от последните дни. Но

малко след това премисли. Не е редно да спи с момичето в палатката на прияте ля си. Може би най-

доброто и кавалерско разрешение щеше да бъде те двамата да спят на едно легло, а тя на другото. Нещо

като полово разделение.

Тъкмо щеше да направи доблестното предложение, когато видя Филипе да придърпва Надежда за

ръката.

- Днес, м ила моя, ще спиш с мен - каза той.

Томаш не можеше да повярва. Дали беше чул добре? Но онова, което последва, разсея всичките му

съмнения. Надежда, за негова почуда, не се възпротиви на поканата, по-скоро се разсмя и се остави да я

отведат, притисната в сладострастната прегръдка на Филипе. Двамата се свлякоха в едно от леглата и

със смях се мушнаха под чаршафите и одеялата.

Историкът се съблече като омагьосан. Беше потресен от ле комислието и наглостта, с които Надежда

го бе сменила с друг. Облече пижамата и легна в леглото. Беше се привързал към нея, бе свикнал с

близостта и, да я има като своя, но тази илюзия бе разбита като огледало. Действителността вече не бе

съвършената цялост, каквато я виждаше преди, а разпиляна мозайка, каквато всъщност е била.

Изгаси лампата и юртата потъна в пълен мрак. Но не и тишина. Кискането на Надежда и хиленето на

Филипе преминаха в нещо друго - сега тя стенеше, а той пръхтеше и дишаше тежко. Дюшекът се

тресеше, скърцаше и скриптеше, полюшвайки се като кораб в разбушувани води. Томаш притвори очи,

зави се презглава с одеялото, сякаш можеше да се отърве от този кошмар. За миг му се стори, че е по-

добре, но любопитството му го предаде и докато се съсредоточаваше, улови звуците от бурния вихър,

който раздрусваше леглото до него.

„Курва - каза си той. - А аз съм обикновен глупак. Само аз мога да се привържа сантиментално към

една курва―.

Стенанията и пъшканията се усилиха и изригнаха в апотеоз от диви викове и мучене, за да притихнат

почти веднага, като внезапно стихнала буря.

След кратко гукане, кротко и звънливо, в юртата най-сетне настъпи тишина и Томаш, мъчейки се да

не мисли за станалото, освободи съзнанието си и леко се остави да го понесе сънят.

СТРАНЕН ШУМ ПОСРЕД СЪНЯ ЗАДЕЙСТВА ОТНОВО СЪЗНАНИЕТО МУ. Тънеше в незнайни дълбоки води,

когато някаква сила го издърпа рязко на повърхността. Беше сънувал майка си; чу как се сгромолясва по

стълбите, сбъдвайки заканата, която му бе отправила в дома. Дали не беше предупреждение? Дали не се

случваше нещо с майка му? И дали наистина беше сънувал? Още сънен, но обхванат от внезапна

тревога, той реши да провери - само така можеше да си възвърне спокойствието и душевния мир.

Отново чу шум.

Усети движение навън. Вече знаеше, че това не беше сън, майка му не се беше хвърлила от

стълбището. Някой се приб лижаваше, чуваше стъпките, задъханото дишане.

Надигна се в леглото, напълно разбуден, опря лакти на дюшека и се опита да се взре в тъмнината.

- Филка! - подвикна настоятелно някакъв мъж от вратата на юртата. - Филка!

- Что? - Беше съненият глас на Филипе. - Кто ето?

- Ето я, Борка.

- Что такое, Борка?

- Там тебя ребята ищут, и некие стволм.

Филипе скочи от леглото и сърцето на Томаш трепна. Не разбираше какво говорят, но усещаше, че

става нещо.

- Какво има?

- Обличай се! - заповяда Филипе. - Веднага

- Какво става?

- Търсят ни въоръжени мъже.

XXII

ИЗМЪКНАХА СЕ СКРИШОМ ПРЕЗ ВРАТАТА НА ЮРТАТА И БЪРЗО потънаха в м рака. Томаш още си стягаше

колана на панталоните, а Надежда закопчаваше сакото си. Следваха непознатия, който ги беше

предупредил - хилав мъж на име Борис, който ги воде ше в тъмнината през селището, а после и извън