без прозорци, подобна на хамбар, и тъй като не можеха да погледнат навън, посочи входната врата.
- Видяхте ли белия параклис в дънот о на улицата?
Господи! (англ.). -
Отишъл е по дяволите! (англ.). —
Понички (англ.). -
Вид игра на карти. -
Проклети пришълци (англ.). -
Лабораторията „Крери― (англ.). -
Пришълецът кимна механично като робот.
- Да.
- Това e
до
Непознатият продължаваше да се взира в сервитьора зад непрозрачните стъкла на очилата.
- Има ли м ного хора там?
- Да,
- Така ги наричаме на местен жаргон - поясни сервитьорът. -
Без да отрони и дума, мъжът се обърна и се запъти към вратата. Не успя да прекрачи прага, понеже
сервитьорът му извика.
- Извинете, сър - каза той, - в
Вече иззад полуотворената врата, през която нахлуваше студ,
остана наполовина скрито в мрака.
- Не си пъхайте проклетия нос където не ви е работа.
- О, извинете - смот олеви сервитьорът , изненадан от реак цията на непознатия. - Исках само да ви
кажа, че няма да намерите никого там. Днес е неделя и всички са отишли на бинго.
- И професор Доусън ли е на бинго?
- А, не. Професорът работ и и в неделя.
Мъжът му обърна гръб.
- Ама и него днес го няма - добави сервитьорът.
- Няма ли го?
- Преди малко го видях в един товарен
- Напуснал е Макмърд о?
- Не знам. По-добре говорете с шофьора на майор Шумахер, той го е откарал до У или Фийлд.
Без да се сбогува, непознатият затвори дървената врата и се отдалечи.
В кафенето разговорите се подновиха с невиждано оживле ние. Макмърдо беше като провинциално
селце - никога нищо кой знае колко вълнуващо не се случваше в това затънтено кътче на Антарктида,
поради което появата на непознатия с надутия му вид и груби обноски беше приятна новост. Вече
имаше тема за разговори.
- Зловещ т ип, нали? - комент ира един от играчите на крибидж пред парт ньорите си и сервитьо ра. -
Забелязахте ли как му беше издут анорака?
- Не.
Снежният параклис (англ.). -
Пекари (англ.). -
Канадски двуверижен всъдеход. -
- Имаше пистолет.
- Сериозно!
СЛЕД КАТО КРЪЖА ЦЯЛ ЧАС НАД ЛАРСЕН Б, „Херкулес С-130― направи една последна обиколка, зави и се
отправи на юг покрай Антарктическия полуостров, към морето Рос и базата Макмърдо.
Двамата учени се върнаха на местата си в товарния отсек, но на никой не му се спеше.
- Какво става тук, по дяволите? - попита Раджински и седна, все още стискайки видеокамерата в
потреперващите си ръце.
- Това е последица от затоплянето на планетата - отвърна Доусън мрачно. - Въздухът на Антарктида се
затопля с половин градус по Целзий на десетилетие. С други думи, пет пъти по-бързо, отколкото в
останалата част на света. И това е поне от 1940 година насам. - Замисли се. - Явно сме достигнали
критичната точка.
- Крит ич на точка?
- Да, определена стойност, след която всичко се променя. - Доусън въздъхна. - Преди седем години се
разпадна Ларсен А. Сега Ларсен Б. Лошото е, че Ларсен Б е много по-голям.
Раджински остана безмълвен. От дълго време слушаше да се говори за глобалното затопляне, но за
първи път наблюдаваше последиците със собствените си очи.
- Това ще предизвика ли покачване на морското равнище?
- Кое? Затоплянето на планетата ли?
- He, изчезването на Ларсен Б.
Доусън поклати глава.
- Ларсен Б е ледник. Лед ниците са дебели плоч и, коит о се носят във водата, залепени за Антаркт ида.
Те вече влияят върху равнището на океаните и това, че се топят, няма да се отрази на морс кото равнище.
Раджински се усмихна с облекчение.
- Значи няма проблем и.
Събеседникът му отново поклати глава.
- Има проблем. И то не малък. Ледените платформ и дейс тват като спирач на система за глетчерите.
Тъй като се намират между Антарктида и океана, те не позволяват на по-топлия морски въздух да стигне
до континента и допринасят за по-умереното топене на глетчерите. Но изчезването на ледниците ще
промени това равновесие. Топлият въздух ще нахлуе в Антарк тида, глетчерите ще се разтопят и нивото
на океаните ще се покачи. - Протегна ръце нагоре, като че се молеше. - И когато това стане...
Раджински заби поглед в пода.
Какво говориш! (англ.). -
Господ да пи е на помощ! (англ.). -
По дяволите! (англ.). -