шум на самолета, и се бе унесъл в лека неспокойна дрямка. Пробуждаше се при всяко по-здраво
раздрусване и вперваше поглед през прозоре ца, опитвайки се да различи нещо ново из безбрежното
плато на Антарктида, но гледката си оставаше една и съща - безкрайна снежна покривка, чезнеща отвъд
хоризонта, тук-там разчупена от планини и пропадаща в чудни дефилета; млечнобяла пус тош, искряща
под антарктическото слънце в безметежно сини те небеса. Пейзажът би очаровал всеки новопристигнал,
но не беше нещо ново за него. А и друго безпокоеше мислите му.
Почувства някакво движение и отвори очи. Лейтенант Шилер се беше надвесил над него и му сочеше
нещо. Доусън свали слушалките, които го изолираха от шума в самолета.
- Пристигаме - съобщи борд овият инженер, почти викайки. - Елате да видите.
Доусън тръгна след Шилер през товарния отсек на самоле та, последван от Раджински. Изкачиха
стъпалата до кабината, която едва побираше двамата пилоти и навигатора. „С-130― се тресеше и
люлееше и новодошлите с усилие запазиха равнове сие.
Пилотът ги видя да влизат и кимна към прозореца, сочейки надолу. Доусън се наведе и видя
Антарктическия полуостров, врязан дълбоко в морето, разцепил водите като ятаган. Това беше
заостреният нос на Антарктида, насочен на север, почти докосващ края на Южна Америка. Глетчерите
се спускаха по склоновете и застиваха, надвесени над водата, белеещи като мляко с флуоресцентна
тюркоазеносиня светлина, процежда ща се през пукнатините. Зоната между полуострова и море Бе-
лингсхаузен беше осеяна с многобройни айсберги и плаването без ледоразбивач бе невъзможно.
Помощник-пилотът зави надясно, самолетът прелетя над планинска верига и веднага след това намали
височината. Пилотът посочи нещо на полуострова:
- Вижте там!
Доусън се взря внимателно в указаната посока. Вгледа се в набраздената повърхност на море Уедъл, в
тъмносините, поч ти черни води с пръснати бели блокове, и се помъчи да открие познатата млечнобяла
повърхност на ледника.
Шок.
Белоснежното петно, онова блестящо кристално огледало, което приличаше на инкрустирано сред
снежната планина и бурното море, вече не съществуваше. Огледалото се беше пръснало на хиляди
парченца, ледникът се трошеше като разбит кристал и вместо стъклената повърхност, която помнеше,
виждаше само хиляди, безброй бели отломки, ледени иглички, пръснати в морето като натрошен на
хиляди трошици стиропор.
Целият екипаж на „С-130― съзерцаваше спектакъла, без да откъсва очи от гледката, сякаш ледените
игли им въздействаха хипнотизиращо като махало, като огромен магнит, от който не можеха да се
откъснат.
- Ларсен Б е изчезнал - отбеляза пилотът, без да проумява онова, което виждаше. -
Раджински взе видеокамерата и се зае да снима. „Херкулес С-130― прелетя няколко пъти над мястото -
най-напред ниско, в бръснещ полет, после високо, за да може да заснеме събитието от различна
перспектива. На два пъти прелетяха над аржентинската база Марамбио и веднъж близо до британския
кораб
вниманието на всички беше приковано от грандиозния спектакъл на хилядите нови айсберги, в които се
беше превърнал Ларсен Б.
УЮТ НАТ А И ЗАДУШЕВНА АТ МОСХЕРА В „КОФИ ХАУС‖ беше в пъле н конт раст с леде ния м раз, сковал тъм ните
улици на Макмърдо. Приятен аромат на топло капучино и
приглушения говор на клиентите, дошли да прекарат малко време в приказки или в игра на карти.
Вратата откъм улицата се отвори и разговорите секнаха, когато на прага застана непознат мъж в син
анорак.
- Кой е този? - прошепна ед ин от клиент ите насред играта крибидж, привеждайки се към
сервитьора, който подреждаше бутилки вино в един шкаф.
Сервитьорът обърна глава, изгледа посетителя и вдигна рамене.
- Не знам - каза той. - Някакъв
На жаргона на Макмърдо думата означаваше „пришълец―.
Мъжът със синия анорак прекоси кафенето под втренчените погледи на присъстващите. Лицето му бе
скрито от дълбоко нахлупената шапка и слънцезащитните очила. Открояваха се само заострената
брадичка и тънките му жестоки устни. Явно не смяташе да остава в кафенето, защото не свали
ръкавиците си. Забеляза сервитьора до шкафа с вината и се приближи до него.
- Трябва м и информация - каза той, без да позд рави. Дрезгавият нисък глас издаваше неопределен
чужд акцент.
- Къде се намира
Сервитьорът се поколеба, чудейки се как по-точно да му обясни. „Кофи Хаус― беше дървена барака