- Доусън?
- Да, говори Хауърд Доусън от Макмърд о.
- Тук е Марио Рокаталята от Аржентинския антаркт ически инст итут, отдел „Глетчери―, база
Марамбио.
- Здравей, Марио. Всичко наред ли е?
- Не знам.
- Би ли повт орил?
- Не знам дали е наред - каза гласът от д ругата страна на английски с ясно изразен испански акцент. -
Нещо странно става тук.
- Какво разбирате под „нещо странно―?
- Ларсен Б.
- Какво става с Ларсен Б?
- Тресе се.
- Тресе се?
- Д а .
- Земетресение ли има?
- He, не е земетресение. Започ на преди няколко д ни. Говорих с колеги от Сеизмологич ната служба в
Буенос Айрес. Казват, че няма земетресение.
- Тогава защо Ларсен Б се тресе?
- Не съм сигурен. Но се появиха пукнат ини в леда.
- Пукнат ини в леда? Не може да бъде! Ледникът има над двеста метра в дълбочина!
- Но пукнатините в леда са вид ими и виб рациите се усещат по цялата платформа.
- Имате ли някакво обяснение?
- Д а .
- Какво?
- Опасявам се, че няма да приемете това обяснение.
- Слушам ви.
- Ларсен Б се разпада.
- Моля?
- Ларсен Б е в процес на разпадане.
- Ледникът се руши, така ли?
- Да.
- Но т ова е невъзм ожно! Ларсе н Б съществува от послед ния ледников период, от преди дванадесет
хиляди години. Толкова стар ледник, с такава огромна маса... не може да се разпадне току-така.
- Знам. И въпреки това се разпада.
МЪРШАВОТО ЖИЛАВО ТЯЛО НА БРАД РАДЖИНСКИ СЕ появи в
в ръката. Раджински свали палтото си и го окачи на закачалката до входа, след кое то се отправи към
кабинета на директора. Вратата беше затворена. Метална табелка идентифицираше обитателя на кабине-
та.
S-001
ДОУСЪН
почука нетърпеливо и влезе, без да чака.
- Може ли?
- Здравей, Б рад - каза Хауърд Доусън, койт о седеше на бю рот о и разглеждаше някакви документ и. -
Имаш ли новини?
Видимо угрижен, Раджински измърмори нещо неясно и след като стисна ръката на директора на
лабораторията, седна пред масата за съвещания. Доусън стана от бюрото с футуристичен дизайн и се
настани до госта, който се взираше в картата на Антарктида, окачена на стената пред него. Без да губи
време, Раджински се наведе над чантата, измъкна няколко снимки и ги постави на масата.
- Това е заснето от
- каза той, м инавайки направо на въпроса. Говореше бързо и изяждаше
част от думите.
- Току-що ми ги прат иха от
Научно-технически център „Албърт Крери―. -
Наука (англ.). -
пространствена разделителна способност. -
Национален информационен център за изследвания на снежната и ледената покривка. -
Доусън се надвеси и заразглежда снимките.
- Това Ларсен Б ли е?
- Да. Направени са пред и час.
Директорът на лабораторията взе една снимка и внимателно я разгледа. Сви устни, повдигна рамене и
погледна събеседника си.
- Всичко ми се струва наред.
Раджински се наведе над чантата и извади кръгъл метален предмет с дебела леща. Лупа. Взе една от
снимките, постави лупата върху нея и посочи някакви нишки върху бялата струк тура.
- Виждате ли т ова тук?
- Да.
- Това са цепнат ини в леда.
Доусън разгледа тъмните нишки, които опасваха млечнобялата повърхност на ледника.
- Това цепнат ини ли са?
- Да.
- Ларсен Б е нацепен?
- Ларсен Б се разпада.
- Сигурен ли сте?
- Абсолют но.
Доусън стана от стола, свали очилата си и въздъхна.
- Д а .
Шефът на лабораторията почисти стъклата на очилата си с теменуженосиня кърпичка, постави ги на
носа си и се загледа в спокойния пейзаж отвъд прозорците на кабинета.
Планината Дискавъри се открояваше в светлосиньото небе и сякаш плуваше над бялата равнина с
наболи нови върхове в подножието й. Доскоро тези върхове липсваха в панорамата, те бяха илюзорни
образувания, плод на играта между студа и светлината, между планината и низината.
често явление в Антарктида; миражите бяха резултат от пречупването на светлината в планината при
преминаването и през въздух с различна температура. Дискавъри като че имаше повече зъбери от
обикновено, но тази неочаквана и впечатляваща гледка не заинтригува учения. Погледът на Доусън не
се откъсваше от
му мисли.
След дълга пауза той набра някакъв номер.