които са свързани във водата, се разделят. - Удари с маркера по водната капка, нарисувана върху
листото, за да подчертае казаното. - Разделят се - повтори той. - Но както видяхме, водородът не обича
да е сам. Слънчевата енергия го е заставила да се отдели от кислорода и за да възвърне стабилността си,
водородният атом веднага поема нанякъде, за да си търси другар. И кого среща в растението?
Въглерода. С други дум и, водородът се свързва с въглерода и... хм... образува нови съединения, на-
речени въглехидрати. - Обърна се към аудиторията. — Как наричаме въглехидратите?
- Захари - отговори на секундата Филипе, съзнавайки, че няма кой друг да отговори.
Замълчи! (рус.). -
- Точ но така - потвърд и англичанинът. - Някои от въгле хидрат ите, образувани от свързването на
въглерода с кислорода и водорода, зареден със слънчева енергия, са познати като... хм... захари. - После
додаде, вече с друг тон: - Ето защо захарите са високо енергийни.
- А, разбирам - промърм ори Орлов.
- Искам да кажа, че... хм.. захарите са склад на слънчевата енергия, натрупана във водорода, койт о е
тяхна съставна част. Тази енергия може впоследствие да бъде освободена по раз лични начини. - Направи
жест, сякаш слагаше нещо в устата си. - Ако изям лист маруля, например, въглехидратите влизат в
организма ми и... хм... са подложени на химическо въздействие в метаболитните процеси, които
представляват нещо като фотосинтеза с обратен знак. Тоест водородът се отделя от въглерода и отново
се съединява с кислорода, образувайки моле кула вода. - Къмингс размаха маркера във въздуха. - И ето
тук е ключът. За да може да се свърже с кислорода, водородът трябва да освободи слънчевата енергия,
която складира. Това е процес, при който нашето тяло... хм... произвежда топлина. Топлината е
слънчевата енергия, която се освобождава в момента, в който водородът се отделя от въглерода и се
свързва с кислорода.
- Топлината в тялото идва от слънчевата енергия, която се съдържа в храната, та ка ли? - уч уди се
руснакът.
- Да, точ но така. Но тази енергия, освоб одена от вод орода, който се съдържа в храната, не приема
само формата на... хм... топлина. Има и други форми, като електрическа енергия, ме ханична и химична
енергия.
- Значи тя е онова, коет о ни дава сила.
- Да, така е. Енергията в тялото ни идва от слънчевата енер гия, събрана във водорода. Интересното е,
че тази енергия, вместо да се освобождава, може да се събира и пази за милиони години. - Посочи към
прозореца. - Например, ако листата на онзи храст отвън не бъдат изядени от някакви твари и не изгорят
в пожар, а опадат на земята и бъдат затрупани, след много години те ще се превърнат в... хм... във
въглища. Добре, а ние за какво използваме въглищата?
- Като изт очник на енергия - каза Филипе.
- Абсолют но вярно. Въглищата са източ ник на енергия. И какъв вид енергия е това? Слънчева
енергия, складирана от водорода по време на фотосинтезата, протекла в листата на рас тенията... хм,
докато са били живи. Когато хвърляме въглища та в пещта, процесът на фотосинтеза се обръща,
водородът се отделя от въглерода и се свързва с кислорода, освобождавайки енергия. А въглеродът,
който междувременно е останал сам, също се свързва с кислорода, образувайки въглероден диоксид,
който се отделя в атмосферата. Ето това става с въглища та... хм... както и с други въглеводороди, които
се образуват в продължение на милиони години - нефта и природния газ.
- Ако съм разбрал доб ре, енергията не е във въглерода - обобщи Орлов. - А във водорода.
- Да. Което означава, че колкот о повече атоми вод ород имат въглеводородите... хм... толкова повече
енергия се съдържа в тях.
- Нима въглеводород ите не съдържат едно и също количество водород?
- Не. Въглищата, например, са въглеводородът с най-малко енергия. Защо? Защото при въглищата
пропорцията между въглерода и водорода е едно към едно. Но нефтът е по-високо енергиен, тъй като на
всеки съдържащ се в него въглероден атом съответстват два водородни. Природният газ освобожда ва
още повече енергия, тъй като... хм... на всеки чет ири атома водород съответстват един атом въглерод. -
Огледа аудиторията. - Това ясно ли е?
- Да.
- Тогава пом ислете върху следния въпрос... хм... защото е важен. - Направи малка пауза. - Какво би
станало, ако вместо гориво, съдържащо въглерод и водород, изгаряме само водород?
- Само водород?
- Да. Ако от
- Това възможно ли е?
- Защо не? Махаме въглерод ите от уравнението и оставаме само с... хм... водорода.
Орлов сви рамене.
- И какво следва?
Къмингс сякаш се изненада от въпроса.
- Предвид онова, което ви обясних, следствието не ви ли се струва... хм... очевидно? След като