Sedmiyat pechat

- Може и така - каза той. - Но пред и да преминем към най-неприят ната част от нашия разговор, бих

искал да си изясня някои неща, ако нямате нищо против.

- Какви неща?

Руснакът отклони поглед от Томаш и се обърна към Филипе и Къмингс, хората, които биха могли да

му дадат отговорите, които от толкова време търсеше.

- Какво е Седмият печат?

XXXV

ДЛЪГНЕСТОТО, ИЗТОЧЕНО ТЯЛО НА ДЖЕЙМС КЪМИНГС, свито на дивана, се раздвижи, сякаш го бяха

включили в електрическата мрежа. Професорът от Оксфорд стана от ъгъла си и с присъ щите за него

непохватни и резки движения, поклащайки се, взе ръкописа от масата и се обърна към неочакваната си

аудитория.

- Проектът Седмият печат е изложен т ук - съоб щи т ой. - Замислен е, в теорет ич ната част, от моя

колега от Пловдив Хрис то Атанасов, който... хм... беше подло убит в кабинета си.

Орлов се размърда в креслото, показвайки, че е засегнат.

- Продължавайте - заповяда той. - Продължавайте.

Англичанинът се изправи вдървено, вперил високомерен пог лед в руснака.

- Този проект представя едно възможно решение на проб лемите, пред които човечеството вече е

изправено и които биха могли да се задълбочат в бъдеще. Става въпрос за акумула тор, който няма нужда

от презареждане, не излъчва топлина, нито звук, не замърсява околната среда и използва елемент, който

е в изобилие на планетата.

- Елемент в изобилие ли? - учуд и се Орлов. - Какъв? Кра вешки тор?

Къмингс удостои руснака с леден поглед, в който пробляс ваше презрение.

- Вода.

Всички присъстващи, с изключение на Филипе, го зяпнаха с изумление.

- Вода ли? - възкликна Томаш, койт о беше решил да си мълч и, но в този миг не можа да сдържи

изненадата си. - Водата като гориво на бъдещето?

- Водата - настоя англичанинът.

- Но... как така?

Професорът от Оксфорд се обърна към библиотеката и отвори едно чекмедже, което накара руснаците

да насочат оръжията си към него, понеже не знаеха какво би могло да изскочи оттам. Къмингс извади

бяло табло, което окачи на стената. Беше млечнобяла и гладка като слонова кост дъска, като оне зи,

които използват на работни съвещания във фирмите. Ака демикът взе маркер и постави черна точка

върху бялата повърхност.

- Всичко е започ нало от ед на точка пред и петнадесет милиарда години - каза той. - Материята,

пространството и силите са били свити до безкрайно малка точка, която изведнъж, незнайно защо, се е

пръснала... хм... пораждайки вселената.

- Големият взрив - отбеляза Томаш, вече запознат с темата.

- Точ но така - потвърд и Къмингс. - Големият взрив. Първите секунди били, както м ожете да си

представите... хм... доста напрегнати. Формирали се кварки и антикварки, които на свой ред образували

адроните. След една милисекунда се образували електроните и неутрино, както и техните античастици.

Вселената се намирала в... хм... ускорена експанзия и колкото повече се разширявала, толкова повече

изстивала. Това позволило след около сто секунди неутроните да започват да се превръщат в протони.

Няколко мига след това частиците се съединили в ядра, но все още пространството във вселената било

малко, а температурата била прекалено висока, поради което... хм... електроните се сблъсквали с

фотоните и взаимно се унищожавали. Ако можехме да пътуваме във времето, щяхме да видим, че в онзи

момент вселената е наподобявала гъста мъгла. Едва след триста хиляди години, когато температурата

спаднала на три хиляди градуса по Целзий, ядрата успели да прихванат стабилно електроните.

Образували се... хм... първите атоми. - Огледа странната аудитория, която се състоеше от двама

португалски университетски професори и четирима руски гангстери. - Кой според вас е първият

образувал се атом?

Руснаците свиха рамене, почти с безразличие. Тяхната специалност беше друга.

- Водород - отговори Филипе, койт о вече знаеше отговора.

Къмингс се обърна към дъската и написа едно голямо Н на бялата повърхност.

- Водород - потвърди той. - Първият елемент от период ичната таблица, най-прост ият от всички атом и.

- Отбеляза една точка и очерта кръг около нея. - Имаме един протон в ядрото и един електрон, въртящ се

в орбита. Хм... няма нищо по-елементарно - каза той се обърна към присъстващите. - Образували се и

атоми на хелия, но тези на водорода били повече. На всеки атом хелий се падали по девет водородни.

Орлов въздъхна, явно губеше търпение.

- Извинявайте, но защо ни говорите всичко т ова?

Англичанинът повдигна вежди засегнат.

- Но, господине... хм... вие самият поискахте да ви обясня какво означава Седмият печат.

- Да, разбира се. И каква връзка има това със Седмия пе чат?

- Имайте малко търпение - пом оли Към ингс. Тялот о на хилавия гигант пот ръпна, сякаш по него

премина ток. - Докъде... хм... бяхме стигнали?

- До водорода.