Sedmiyat pechat

- Учил съм го в училище. Беше някакъв хим ичен процес, нали?

- Електролизата е процес на разграждане на някакво вещес тво под действието на... хм... електрически

ток. Посредством този процес можем да разградим водата на съставящите я еле менти - кислород и

водород. За целта поставяме чиста вода в един съд и... хм... включваме електрически ток. Под въздейс -

твието на електрическата енергия водородните атоми се отделят от тези на кислорода и сс свързват с

останалите водородни атоми. Изразходваната електрическа енергия в този процес... хм... се натрупва във

водорода.

- Това не е нещо ново, нали?

- Не, познато е от отдавна. Първата електролиза... хм... е осъществена през 1800 година.

- Тогава какво искате да кажете?

Къмингс се наведе напред, сякаш се готвеше да сподели ня каква тайна.

- А ако... хм... обърнем процеса? Какво ще се случ и?

- Да обърнем процеса ли? Какво искате да кажете с това?

- Ако вместо да разграждаме водата на двата съставни елемента, водород и кислород, защо не ги...

хм... свържем? - Повдигна вежди. - Какво смятате, че ще стане?

Орлов се замисли над идеята.

- Ами... предполагам, че ако се свържат водород и кислород, пак ще се получ и вода, нали?

- Разбира се.

- Тогава? Каква е ползата от това?

Къмингс се облегна на седалката.

- Вече говорихме за това, че при свързването на вод орода с кислорода от ново... хм... се освобождава

енергия, нали?

- Да.

- Значи ето тази е... хм... ползата.

Джиповете се приближиха до табела, на която пишеше Kata Tjuta/The Olgas, недалеч от огромния и

величествен скален монолит Улуру, и намалиха скорост. Томаш, който бе мълчал през целия път дотук,

взирайки се напред с надеждата да зърне някоя полицейска или военна кола, усети как сърцето му се

свива и надеждата го напуска. Отдясно тръгваше тесен че рен път и точно натам се спуснаха двете коли,

изоставяйки шосето и поемайки по последната отсечка на пътуването им през пустинята.

Орлов проследи маневрата, но веднага след като джипът за подскача по неравния път, се върна отново

на темата, която обсебваше вниманието му.

- Следователно, ако д обре съм разб рал, искате да извлечете излишната енергия, съдържаща се във

водорода. Така ли е?

- Разбира се.

- И как ще го направите?

Къмингс вдигна пръст, за да покаже колко уместен е въпросът.

- Ето това е голем ият въпрос! - възкликна той и вд игна ръ це, сякаш държеше невидим правоъгълен

предмет. - Решението е да се намери кутия... хм... разделена на две части. Поставя ме кислород от едната

страна и водород от другата. Поставяме и специален метал, наречен катализатор, от страната на водо-

рода, за да предизвикаме химична реакция... хм... която да на кара водородните атоми да се освободят.

Проблемът е, че оставени на воля, тези атоми стават много нестабилни и бързо се свързват с други

елементи. - Промени тона и добави: - Не забравяйте, че мразят самотата. Но след като водородните

атоми се стремят към съединяване с други атоми, кои са... хм... свободните партньори?

- Кислородът?

Англичанинът се усмихна.

- Кислородът от другата страна на кут ията - потвърди т ой. - Когато катализаторът предизвика

химична реакция, която пуска водородните атоми на воля, тези атоми... хм... ще се спуснат по посока на

кислорода. - Приближи левия си пока залец до десния, представяйки приближаването на двата еле мента.

- Ние всъщност ще отворим коридор, койт о да даде възможност за тази среща, кат о поставим

електролит... хм... между двете части на кутията. Електролитът пропуска водо родния протон, но,

забележете, препречва пътя на електрона. Това е проблем, защото електронът изпада в отчаяние от изо-

лацията и се стреми на всяка цена да се съедини с протона. И понеже сме добри хора... хм... и ни е мъчно

за горкия самотен електрон, намираме начин да му помогнем да осъществи тази романтич на среща.

- И как го постигате?

- Отваряме втори корид ор, като опъваме метална жица меж ду двете страни на кут ията. - Потърси

руснака с очи. - Дотук ясно ли е... хм... всичко?

- Да - каза Орлов. - Протонът на водород ния атом м инава през електролита, а елект ронът ще трябва да

мине през металната жица.

- Right ho! - възкликна Къмингс, доволен, че дори един ганг стер може да разбере обяснениет о му. - И

точно тук се крие... хм... ключът. Движението на свободния електрон поражда енер гия, която бихме

могли да използваме за каквото пожелаем. За осветление или... хм... да задвижим двигателите на

автомобилите. - Махна неопределено. - Както намерим за добре. - Показа другата страна на

въображаемата кутия. - Пристигнал от другата страна, електронът се свързва с протона и възстановеният

водороден атом... хм... може вече да се съедини с кислорода и да образува вода.

Орлов дълго потрива брадичката си, докато асимилираше резултатите от процеса.

- Това ли е Седмият печат?

Англичанинът поклати глава.