Sedmiyat pechat

- Чрез нашия професор. Той беше нашият внед рен агент.

Филипе и Къмингс впериха укорни погледи в Томаш. Историкът реагира забавено, сякаш бе упоен:

отвори широко очи и зина, но изминаха няколко секунди, докато успее най-сетне да издаде звук.

- Аз? - погледна Орлов потресен. - Аз? - Обърна се към двамата си другари, сякаш ги умоляваше да му

повярват. - Нищо не съм направил.

- Е, хайде сега, професоре! - Руснакът се забавляваше. - Не бъдете скромен. Признайте си всичко.

Томаш усети как пламва отвътре.

- Да не сте полудял? - избухна гневно той. - Какви са тези лъжи, че съм ви информ ирал? Кога съм

правил подобно нещо?

- Е, не се обиждайте. Когато бях млад , по времето на Съветския съюз, да докладваш се смяташе за

нещо напълно нормално и естествено.

- Да докладвам? - По лицет о му се изписа отвращение, явно страхът бе отстъпил място на

възмущението. - Вие сте луд за връзване, Орлов. Абсолютно изперкал.

Руснакът се разсмя гръмко. Спря за малко, колкото да се оригне отново, явно бирата още действаше

на стомаха му.

- Луд за връзване, а?

- Да, изперкал. Нищо свързано не казвате.

- А ако ви докажа, че сте издали вашия приятел? Ако ви го докажа?

Този път Томаш се разсмя.

- Не можете да докаже нещо, което никога не е ставало.

- Така ли? Ами ако ви докажа?

- Ами докажете, ще м и бъде интересно.

Орлов протегна пушката и докосна с цевта дясната ръка на Томаш.

- Покажете ръката си.

- Ръката?

- Да, покажете я.

Изпълнен с недоумение, Томаш протегна ръка и показа дланта си. Орлов хвана ръката му, разглежда я

няколко секунди и натисна една точка.

- Чувствате ли нещо т ук?

Неприятно усещане прободе ръката на историка.

- Да, ударих се преди време. Претърпях път но произшествие и си нараних ръката.

- Пътно произшествие, а? А ако ви кажа, че тук има мини атюрен предавател, захранван с лит иева

батерия?

- Предавател?

- Това е проект „Ирид иум―. Чипът използва идент ификация на радиочестоти, за да излъчва сигнал

GPS, който се прихваща от повече от 60 сателита в орб ита около планетата. Благодарение на този сигнал

сателитите могат да идентифицират мястото, където се намирате, с точност до няколко сантимет ра.

Томаш огледа ръката си поразен.

- Предавател? - повт ори той, опитвайки се да осмисли онова, което беше чул. - Ама... как? Как сте

поставили този предавател?

Снизходителна усмивка се разля по лицето на Орлов.

- Спом няте ли си деня, в който ви се обад их за първи път?

- Да. Бях в болницата, чаках майка ми.

- Спом няте ли си какво ви се случ и същата вечер?

Историкът се помъчи да си припомни.

- Същата вечер?

- Да. Не си ли спом няте какво се случ и? Кач ихте се на колата, за да дойдете в Лисабон, и - хоп! - къде

се събудихте?

Споменът изплува пред очите му. Видя мъж в бяла престилка и тънък мустак край леглото и сестрата

с луничките зад него.

- В клиниката - възкликна той. - Събуд их се в клиниката.

- И какво правехте там?

- Претърпях злополука. Колата ми се удари в елект рически стълб.

- Откъде знаете това? Видяхте ли колата да се удря в стълба?

- Ами... не, не си спом ням.

- Тогава откъде знаете, че сте се блъснали в електрически стълб?

- Казаха ми.

Орлов се усмихна, сарказъм проблесна в сините му очи.

- Казали са ви, нали?

Томаш изгледа руснака колебливо.

- Не е ли така?

Орлов махна към дясната ръка на арестанта си.

- Как смятате, че предавателят се е озовал тук? В името на от ца и сина и Светаго Духа?

Историкът се взря в ръката си, сякаш се опитваше да проникне под кожата.

- Имплант ирали са ми това в клиниката? Така ли? Пътното произшествие е било фарс? Не е имало

никаква злополука?

Руснакът му направи знак да се върне на мястото си и се настани удобно в креслото.

- Мисля, че вече може да си представите какво се е случ ило през онази нощ, не е трудно. Факт е, че

още преди първата ни среща ние вече ви бяхме идентифицирали. Благодарение на ето този предавател

тук ви проследихме през Сибир до Олхон и после ви хванахме в гората.

- Копелета! - изръмжа Томаш. - Вие сте били...

- Съжалявам за приятелката ви. - Насоч и пръст към Томаш. - А вие се спасихте само защото още се

нуждаехме от вас. Зна ете ли защо? - Посочи Филипе. - За да стигнем до него. Той извади късмет, че се

разделихте на Байкал вечерта. Джипиесът ни даваше само вашето местонахождение, не и на приятеля

ви. Когато ви открихме с момичето на брега на Байкал, но без прия теля ви, разбрахме, че ще трябва да

ви пуснем, надявайки се да ни отведете до него. - Махна към Къмингс. - Но този тук се оказа голямата

изненада. Не сме си и помисляли, че ще ни за ведете до него. - Орлов се усмихна. - Но го направихте. От

вас щеше да излезе суперченге, знаете ли? По времето на Съветския съюз КГБ със сигурност щеше да ви

вербува. Но Съвет ският съюз вече го няма и се опасявам, че и вие ще трябва да го последвате.

- Копеле мръсно!

- Е, и таз добра, професоре! Що за изрази са това?

- Защо не ни застреляте веднага?

Орлов поклати глава, сякаш претегляше тази възможност.