Sedmiyat pechat

- A, right ho. Водородът. - Погледна към буквата Н върху бялата дъска. - И така, водородът е най-

малкият, най-простият, най-старият и най-често срещаният атом във вселената. - Вдигна ръка. - Бих

искал да привлека вниманието ви към пос ледното... хм... че водородът съществува в наистина огромно

изобилие. Три от всеки четири атома, съществуващи във все лената, са водородни. Водородът... хм...

представлява седемдесет и пет процента от съществуващата маса в космоса. - Удари с върха на маркера

по буквата Н. - И въпреки това изобилие, трудно се намира водород в чисто състояние. Някой знае ли

защо?

В хола настъпи тишина. Никой не знаеше.

- Водородът е реакт ивен - каза Филипе накрая, само той беше осведомен по въпроса.

- Водородът е силно реакт ивен — потвърд и професорът от Оксфорд. Личеше си, че Къмингс беше

свикнал да говори пред голобради студенти, а не пред бандитски мутри. - Това означава, че водородът

не обича... хм... самотата. И понеже не му харесва да си стои сам вкъщи, какво прави - присъединява се с

лекота към други атоми. Ако беше жена... хм... водородът ще ше да е проститутка.

Руснаците се разсмяха. Лекцията започна да им допада.

- А циците? - попита Игор с просташки т он, прехвърляйки възбудено автомат ичното оръжие от едната

в другата ръка. - Циците как са? Големи ли са?

Къмингс съжали за неблагоразумието си да използва подобна метафора пред тази аудитория и

придоби дистанцирано изра жение, сякаш не беше чул коментарите.

- Искам да кажа, че вод ородът, макар и изключ ително често срещан, се нам ира почт и само... хм...

свързан с други елементи. Например, когато водородът се приближи до кислорода, веднага се залепва за

него, образувайки вода. Ако наблизо случайно има азот, водородът на мига се свързва с него и така се

образува амоняк. А ако атомите, край които преминава, са въглеродни, тогава... хм... се пораждат

въглеводородите.

- Ама че курва! - изб обот и един от руснаците и избухна в смях. - Тръгва с първия атом , койт о и се

изпречи! Ще и се да я проникнат електроните на всички!

- Тишина - изръмжа Орлов, за да накара хората си да млъкнат. - Нека да чуем!

Смъмрените гангстери сподавиха кикота и се укротиха. Къмингс, който беше замлъкнал при

циничните подхвърляния, продължи мисълта си със същия невъзмутим вид.

- Съединявайки се с другите атоми... хм... водородът натрупва енергия.

- Ядрена енергия ли? - попита Орлов, в ч иято глава д умата енергия, съчетана с водород, означаваше

водородни бомба.

- Не - поправи го англичанинът. - Това е друго нещо. Ядрена енергия наричаме енергията, свързана

със силното взаимодействие, което... хм... държи ядрото неделимо. Но в този случай говорим за друг вид

енергия, която се акумулира при съединяването на водорода с други атоми.

- Аха.

Къмингс направи две крачки настрани и се приближи до прозореца, след което посочи нещо отвъд

мръсното стъкло.

- Виждате ли онова там? - попита той.

Орлов се надигна и надникна през прозореца в указаната посока. Беше огромен храст, избуял и жилав

като хилядите си събратя, пръснати из равнината.

- Да, и какво?

- Това е мулга, вид акация. - Сви рамене. - Всъщност е все едно дали е... хм... мулга или нещо друго.

Защо казвам това? Какво общо имат растенията с... хм... водорода?

Орлов, който вече се беше върнал на мястото си, свърза въпроса с онова, което Къмингс беше обявил

в началото на изложението.

- Водата ли?

Забележката накара всички да затаят дъх. Давайки си сметка за напрегнатото очакване, англичанинът

бавно се върна до бялата дъска, където все още стоеше набързо изписаното Н и схемата на структурата

на водородния атом, и реши да се възползва от драматичната пауза.

- Водата - потвърди той. - Хм... а какво е водата? — Обърна се към дъската и написа Н20. - Два атома

водород, свързани с един атом кислород.

- Шведска тройка - подхвърли ед ин руснак отзад, който не можа да устои на изкушение т о.

- Заткнись!  - изрева Орлов и впи в провинилия се запла шителен поглед. - Посмей да се обадиш още

веднъж и ще видиш какво ще ти се случи!

Руснакът, който се правеше на интересен, прехапа устни и сведе очи. След това порицание явно щеше

да си затваря устата.

- Всъщност исках да стигна д о един процес, наречен... хм... фот осинтеза - каза Къмингс, решен да не

изпуска нишката на изложението си. - В общи линии, фотосинтезата е процес, при който растенията

преобразуват въздуха, слънчевата светлина и водата в органични съединения. - Обърна се към дъската и

нарисува слънце отгоре и лист отдолу, с капка вода на повърхността му. - Онова, което става, е

следното. - Къмингс спусна една стрелка от слънцето към листото на растението. - Слънчевата енергия

попада върху листото и... хм... предизвиква разграждане на водните молекули. Кислородът и водородът,