Аерогарата беше малка и почти веднага след като геологът взе куфара си, те излязоха през главния
изход на терминала.
- Филипе! - извика някой.
Двамата се огледаха по посока на гласа и зърнаха висок и слаб мъж около шестдесетте, с посивяла
коса и бяла заострена брада, зачервена кожа и изгубили блясъка си сини очи зад очила с голям диоптър.
- Здравей, Джеймс! - поздрави Филипе, целият свет нал в усм ивка.
Двамата мъже се прегърнаха. Когато се пуснаха, непознатият изгледа изпитателно Томаш.
- Това ли е приятелят ти?
Филипе отвърна c широк жест, сякаш искаше да ги събере.
- Да, това е Томаш. Работи за Интерпол.
Посрещачът подаде слабата си кокалеста ръка.
- Томаш, представям ти Джеймс Къмингс, физик от Окс форд, пребиваващ в изгнание в Юлара.
Двамата си стиснаха ръцете. Англичанинът изглеждаше безкрайно доволен от срещата, сякаш
присъствието на представителя на Интерпол автоматично слагаше край на несигурността, в която
Добре дошли в Юлара (англ.). -
Как сте? (англ.). -
живееше след смъртта па другите двама членове от групата. Къмингс хвърли поглед зад гърба на
новопристигналите, като че търсеше да види още някой.
- А останалите? - попита той.
- Кои останали?
- Ами... хм... не са ли дошли още полицаи с вас?
- Джеймс, Томаш е сам - сряза го Филипе с нетърпелива нотка в гласа. - Нали т и обясних вече, че идва
сам.
Англичанинът изглеждаше разочарован.
- Да - призна си. - Но все се надявах , че... хм... ще дойдат още охранители. - Изгледа Томаш от главата
до петите. - А оръжието? Къде ви е оръжието?
- Томаш не е полицай. Той е историк.
- Историк ли? Но за какво ни е историк?
- Вече ти обясних, че м и е приятел и работ и за Интерпол. - Сложи ръка на рамото му. - Довери м и се,
всичко ще е наред. - Погледна Томаш и заговори на португалски: - Извинявай,
онези учени, които сякаш живеят на луната. Нещо като смахнатия професор Жиро, разбираш ли? Са-
мо че когато стане дума за работа, няма по-изобретателен ум от неговия, вярвай ми.
- Не се притеснявай - отвърна историкът. - Баща ми беше същият.
Къмингс ги поведе към паркинга под изпепеляващото слънце.
- Горещо, a? - каза Томаш.
- Горещо ли? - разсмя се англичанинът. — Вие се шегувате,
февруари. Тогава щяхте да разберете... хм... какво значи истинска жега.
Историкът огледа преценяващо домакина. Беше много висок, почти метър и деветдесет, с изпито лице
и дълги, мършави ръце и крака. Носеше риза и три-четвърти панталони с цвят каки, с нахлупена на
главата австралийска шапка, от която стърчеше жълто-зелено перо от птица. Приличаше на бохем, който
се прави на каубой.
Стигнаха до
отвори вратите и тримата се настаниха в колата. Седалките пареха, а въздухът почти изгаряше дробовете
им. Без да губи време, англичанинът запали двигателя и мощният климатик охлади купето на джипа
само за няколко секунди. Ако Томаш не го беше видял, никога нямаше да повярва.
- Е, Джеймс - каза Филипе, койт о беше седнал до шофьора, - как я караш в Австралия?
- Хм - произнесе физикът с характерния си маниер. В неговата уста междуметието звучеше
темпераментно и някак аристократично. - Тук е истински ад.
Джипът се понесе по безупречно асфалтираното шосе.
- Ад ли? - учуди се Томаш, койт о се разполагаше ком форт но на седалката отзад. - На мен тази страна
доста ми харесва. Красива е.
Къмингс махна към пейзажа наоколо.
- Красива? Намирате това... хм... за красиво?
Gyro Gearloose - герой на Уолт Дисни, създаден от Карл Барк. Името му е нарицателно зa отвеян професор. В
България е популярен с името Хари Хлопдъск. -
Друже; приятелю (англ.). —
Пътят пресичаше равнина с почервеняла суха земя, чийто червеникавокафяв цвят доминираше в
пейзажа наоколо, придавайки му нереален марсиански колорит: пръст, камъни, прах - всичко
червенееше, с изключение на зелените туфи от храсти и сламеножълтата трева на саваната в далечината.
- Да, красиво е.
- Сигурно нямаше да мислите така, ако... хм... ако сте били заточен т ук години наред,
сред нищото направо ме побърква. Само като си помисля, че... хм... че съм живял в Оксфорд! В
Оксфорд,
отморяващ пейзаж в моята мила Англия.
- Разбирам ви - каза Томаш, наслаждавайки се на марсианския пейзаж. - Едно е да си тук временно, а
съвсем друго е да живееш тук постоянно.
- Не се съмнявайте... хм... И нещата не вървят на добро,
планетата се повиши с три градуса по Целзий... хм... Австралия ще се превърне в пустош. - Посочи