Sedmiyat pechat

ще приключи и тези интереси ще загубят силата си, след като пресъхне източникът на техните доходи.

Ето защо ние четиримата си поделихме работата според квалификацията и опита си. Хауърд беше

натоварен с проследяването на климатичната еволюция, за да може да предвиди с точност кой ще е

критичният момент в затоплянето. Точно затова той реши да замине да работи в американската станция

в Антарктида, където затоплянето протича по-ускорено, отколкото в други части на планетата. Атанасов

и Джеймс, физиците в групата, поеха от говорността да потърсят и разработят алтернативен източник на

енергия. А моя милост се зае с оценката на състоянието на петролните запаси и задачата да се установи

най-удобният от политическа глед на точка момент, в който да обявим новината за алтернативния

източник енергия.

- Алтернативна енергия ли?

- Да - потвърди Филипе. - Светът ще трябва да осъществи скок в развит иет о си и да намери нов

източник на енергия. Ако не го направи, това ще е краят.

- Говориш за слънчевата енергия?

- Не, слънчевата енергия е добро допълнение, но само тол кова. Нощите и облач ните дни нe позволяват

налагането и като основен енергиен източник.

- Но каква е алтернат ивата? Карим ми каза във Виена, че и вятърът не става.

- Действително. И вятърната енергия, кат о слънчевата, не е пост оянна. Какво ще правим , когато

вятърът спре да духа?

- Тогава какъв е изходът?

- Добър въпрос - отбеляза гой. - Ядрената енергия б и б ила алтернат ива, ако не беше толкова скъпа и

не срещаше такава съпротива от страна на обществото, плюс допълнителния проб лем с отпадъците,

които запазват радиоактивността си хиляди години. Други източници, като енергията на приливите,

биха могли да имат интересно приложение, но не биха могли да се превърнат в основа, на която да сгъни

цялата икономика. Природният газ и въглищата все още са налични в големи количества, но те са

изкопаеми горива, които изпускат въглерод, затова ще трябва да ги оставим настрани - най-вече

въглищата, които освен всичко друго, са неве роятни замърсители. В такъв случай какво да правим?

Точно над този въпрос се трудиха Атанасов и Джеймс.

- И стигнаха ли до някакво заключение?

- Аз и Хауърд бяхме малко настрана от работата на двама та физици и затова не съм запознат с

подробностите. Знам само, че на Атанасов му беше хрумнала интересна идея. Той и Джеймс работеха

над тази идея до смъртта си. Атанасов бе ус пял да завърши в основни линии теоретичната част от своя

труд. След убийствата аз и Джеймс изчезнахме от полезрението, но продължихме да работим. Аз

продължих да следя еволюцията на световните запаси на петрол, а той, като добър практик, пос вети

цялото си време на разработката на теоретичния труд на Атанасов.

- Вие двамата поддържахте ли контакт?

- Разбира се - потвърд и Филипе. - По интернет.

Приятелят му се надигна от леглото и отвори куфара, който лежеше на поставката. После отиде до

гардероба и се зае да изважда дрехи, които сгъваше и прибираше в куфара.

- И какви бяха тези контакт и? Редовни?

- Не. Прекрасно съзнаваме с какви средства разполагат хората, свързани с петролния бизнес, и не

искахме да поемаме излишни рискове. Разбрахме се да ми изпрати кодирано посла ние, когато пожелае

да се срещне с мен.

- Какво послание? Онова от Апокалипсиса?

- Същото. - Филипе спря да под режда дрехите в куфара и цит ира по памет: - „Когато сне седмия

печат, настана тишина на небето―. - Наведе се над куфара и отново се зае да прибира сгънатите дрехи. -

Затова сме тук.

- Английският ти приятел знае ли, че съм с теб?

-Разбира се.

- И каква ще бъде моята роля?

- Нали работ иш за Интерпол? Можеш да ни помогнеш, Ка занова.

Историкът стана от фотьойла, повече не можеше да се удържи на мястото си.

- Но как? Как бих м огъл да ви помогна?

Филипе вдигна очи.

- За да направим следващата крачка, се нуждаем от полиция, на коят о можем да се доверим.

185

ГОРЕЩИНАТ А ГИ ЛЪХНА В МИГА, В КОЙТ О ОТ ВОРИХА ВРАТ АТ А на самолета и слязоха по стълб ите на лет ище

„Конълън―. Сякаш бяха попаднали в гигантска фурна или бяха прекрачили входа на задушен парник,

опънат сред полупустинната равнина, къ дето се бяха приземили.



- Welco me to Yulara - приветства ги стюардеса на последното стъпало, мургава жена с от работена

усмивка на лицето.

Задъхани, Томаш и Филипе крачеха по асфалта с неравномерно темпо - ту забързваха с надеждата да

се спасят колкото е възможно по-бързо от пещта, ту забавяха ход, защото телата им сякаш се топяха от

задушната горещина. Рояци от дребни мушици се блъскаха в лицата им, принуждавайки ги да раз махват

ръка пред носа си. С истинско облекчение влязоха в аерогарата и вдишаха жадно свежия въздух,

охладен от климатика, сякаш допреди миг се бяха давили и това бе спасителната глътка живот.