Sedmiyat pechat

по-големи гаранции за хигиена. Отвори шишето с минерална вода и изпи жадно почти половината

наведнъж. Когато приключи, Филипе го помоли да му подаде бутилката и утоли жаждата си с остатъка.

- Кажете ми сега - започ на Томаш, прем инава йки направо на въпроса - какво искате от мен?

Филипе и Къмингс се спогледаха. Англичанинът седна пред тях и подкани с жест португалския си

приятел да обясни как стоят нещата.

- Предполагам, Казанова, че вече знаеш най-важното от ис торията - каза Филипе, след като кръстоса

крак върху крак и се отпусна в креслото. - След смъртта на Хауърд и Атанасов... моя милост и Джеймс

се скрихме. Аз заминах за Сибир, той дойде тук, в Австралия. Но не престанахме да работим. Аз бях

зает да следя състоянието на световните нефтени запаси, а той продължи работата по проекта, който

бяха започнали с Атанасов. Когато се разделихме, ние се разбрахме да не установяваме контакт, освен в

краен случай, и при това само с кодирани съобщения. И ето че преди няколко седмици Джеймс ми из-

прати едно съобщение с цитата от Библията, за който ти споменах.

- Онова от Апокалипсиса.

- Точ но така - потвърд и той. - В него се съдържа код ира ното название на нашия проект.

- Така ли? И как се казва проектът ви всъщност?

- Седмият печат.

Томаш поклати глава с разбиране.

- Хм, да - промърмори той. - Ет о защо сте използвали това изречение.

- Точ но така - потвърд и Филипе. - Изпратеният от Джеймс цитат беше знак, че проектът е завършен и

че трябва да се срещнем тук, в Австралия, за да уточним подробностите. Но ние си давахме сметка, че

сами доникъде няма да стигнем, и не знаех какво да предприема. Тогава видях имейла ти на сайта на

гимназията. Освен че събуди носталгия у мен, ме осени идеята, признавам си, че би могъл да станеш

важна връзка за нас, нещо като невидим агент, схващаш ли? Това затвърди решението ми да те поканя

да се срещнем. Имах нужда от помощта на външен човек, за когото хората от петролния бизнес нищо не

подозират.

- Разбирам.

- Когато м и съобщи в Олхон, че си на служба в Интерпол, се изненадах неприят но, защото се оказа, че

в крайна сметка не си вън от играта. Щом Интерпол те беше повикал на помощ в разследването на

убийствата, беше очевидно, че моралните виновници за тези убийства щяха да научат за съществуването

ти.

- Говориш за хората, свързани с петрола?

- Разбира се!

- Хм.

- Както всъщност и стана в Байкал. Няколко часа след пристигането т и в селището се появиха онези

въоръжени мъже. Питам се как, по дяволите, са стигнали до нас?

- Сигурно са ме прослед или?

- Да, очевидно са те прослед или - съгласи се Филипе. След кратка пауза от ново подхвана разказа: -

След като се измъкнахме, реших, че ситуацията е извънредна, и се свързах с Джеймс. Той естествено се

разтревожи, но думата „Интерпол― явно е заседнала в ума му.

Англичанинът разбра намека и взе думата.



- Най-добре щеше да бъде, ако работехте... хм... в Скотланд Ярд, of course - каза той. - Но

предполагам, че Интерпол дава достатъчни гаранции за сигурност, затова казах на Филипе, че ре ално

погледнато, може би... хм... така е по-добре. Нуждаем се от помощ и като изключим Скотланд Ярд, кой

по-добре от Интерпол би могъл да ни помогне?

- Какво разбирате под „помощ―?

- Като начало, имаме нужда от... хм... защита.

- Но Филипе м и обясни, че като се има предвид какви могъщи интереси са поставени на карта, едва ли

има полиция на света, която би могла да ви защити...

- За дълго време - прекъсна го Филипе. - Нито ед на полиция в света не може да ни опази за дълго

време.

- Не разбирам.

Геологът си пое въздух.

- Ако се бяхме обърнали към полицията през 2002 год ина, когато Хауърд и Атанасов бяха убит и, сега

нямаше да сме живи. Нито една полиция не би могла да ни опази за дълго време от пипалата на

петролните интереси, в това можеш да бъдеш сигурен. Но сега нещата са различни, Казанова.

 Разбира се (англ.). - Б. пр.

- В какъв смисъл?

- Джеймс завърши съвместния им проект с Атанасов. Петролният пазар е на ръба да прехвърли пика.

Последствията от покачването на глобалните температури вече се усещат осезаемо. - Разтвори ръце и ги

обърна с дланите нагоре. - Искам да кажа, че не бива да чакаме повече, настъпил е моментът да се

действа. Сега трябва само да вземем проекта и да го предадем на когото трябва. Това няма да ни отнеме

години, а само няколко седмици. - Филипе се усмихна. - Интерпол не би могъл да ни опази живи години

наред. Но няколко седмици? Не смятам, че ще е трудно.

- А когато тези седмици свършат? Какво ще стане с вас тогава?

Приятелят му сви рамене.

- Петролните интереси няма да спечелят нищо, ако ни елиминират. Седмият печат вече ще е излязъл

наяве и смъртта ни няма да промени нищо. Дори обратното, биха поели прекалено голям риск с нови

убийства, тъй като самоличността на поръ чителите би била повече от очевидна. Ако успеем да направим