опалената земя навън. - Всъщност вече е започнало. Големите пожари от 2003 година освободиха за
десет минути повече енергия, отколкото... хм... атомната бомба в Хирошима, а димът от горящите
дървета беше изстрелян с такава сила, че навлезе в стратосферата и започна да кръжи около земното
кълбо. Можете ли да си представите? - Млъкна за момент, съсредоточен в шофирането. - Покачат ли се
термометрите с три градуса, пожарите ще погълнат всичко - изрече през зъби. - Освен това сушите ще
станат повсеместни и
от 1855-а насам, откакто се регистрират температурите в Австралия. Този континент... хм... се намира на
ръба на пропастта.
- Представям си колко изплашени са хората.
Къмингс се разсмя.
- Изплашени ли?
така наречени цивилизовани страни, които отказаха да подпишат Протокола от Киото.
- Какво м ислят хората по този въпрос?
- Кои,
- Да, австралийците.
-
- възкликна т ой с презрение.
слънце. Пет пари не дават за глобалното затопляне на земята.
Филипе се обърна назад.
- Не познаваш Джеймс - каза той. - Според него само Англия е нормална страна. Останалите са
диваци.
Джипът пътуваше през полупустинната равнина, под пале щите лъчи на слънцето. Любувайки се на
екзотичния пейзаж, Томаш видя странен силует, който се възправяше пред тях: оранжевочервеникав
колос от чист камък, сякаш гигантски менхир, захвърлен сред безлюдната шир.
- Какво е това? - попита той.
Англичанинът погледна натам.
- Улуру.
Историкът се вгледа в странния масив, който се издигаше над саваната като гола планина. Не
приличаше на острите изсечени върхове в Хималаите, а по-скоро на каменно чудовище с плато на върха,
наподобяващо грубо издялана маса.
Ей, богу! (англ.). -
Господи! (англ.). -
Австралийците (англ. разг.). -
Хулигани, разбойници (англ.). -
- Странно - отбеляза той. - Вече съм виждал тази планина някъде.
- Улуру е м ного известен - каза Къмингс, без да отделя поглед от пътя. - Наричат го също... хм... Ейърс
Рок.
- О, да, сещам се.
- Целият този район е свещен за... хм... аборигените. Но тук идват и мист ици от цял свят. Говори се, че
планината е важна точка от планетарната система, като... хм... Голямата пирамида в Гиза.
- Сериозно?
- Хм... суеверия.
Томаш разгледа по-добре каменния масив, който се издига ше на хоризонта.
- Но че планината е необ ичайна, няма съмнение - отбеляза той. - От какво е изградена?
- Улуру ли? Пясъчник. Това е вторият по големина монолит в света. Първият европейски
изследовател, който го е видял, го нарекъл... хм... забележителен камък. И наистина, трябва да призная,
че тази планина е невероятна. Има удивителното свойство да променя цвета си през деня. - Махна към
планината. - Сега е оранжева, нали? Но монолитът може да придобие и... хм... червен, кафяв, виолетов
или син цвят. След дъжд става сребриста и дори лъскавочерна. Понякога сякаш излъчва светлина
отвътре, като лампа с абажур.
- Наист ина ли? Вие самият виждали ли сте това?
ефект, сякаш природата си играе с нас.
- И как се появило такова нещо тук?
Къмингс кимна с глава към пътника до него.
- Това в въпрос за нашия... хм... геолог.
Филипе се размърда на мястото си.
- Не съм много сигурен - призна той. - Чувал съм, че Ейърс Рок е бил на дъното на океана преди около
петстотин милиона години. Но не знам в подробности геоложката история на това образувание.
- А как се обяснява промяната на цвета?
- Ами, какт о каза Джеймс, планината е изградена от пясъч ник, нали? Но съдържа и други минерали.
Промяната в цвета се дължи на действието на определен минерал, фелдшпат, който притежава
свойството да отразява светлината. Смятам, че точно това създава впечатление, че камъкът излъчва
светлина. А ръждивочервеният цвят, който напомня ръжда, се дължи на окислението. — Полюбува се на
екзотичното излъчване на монолита пред тях. - Но така или иначе няма съмнение, че това чудовище
наистина е мистериозно.
- А какво казват аборигените?
Къмингс пак взе думата.
- О, те му се кланят кат о на Бог! - възкликна. - Смятат, че планината е куха отвътре и е източ ник на
енергия, която наричат... хм...
- Какво ще рече това?
- Време на сънищата. Това е нещо като аборигенска легенда за сътворението на вселената и хората.
Вярват, че всяко събитие оставя нещо като... хм... вибрация на земята, както рас тенията запечатват
образа си в семената. - Посочи към планината. - Улуру е като ехо на Сътворението и с поред тях се насе-
лява от... хм... духове.