съмнение. Проблемът е, че хубавите неща не траят вечно, нали?
- Разбирам.
- От милион и половина барела д невно през 1970 год ина, производствот о е скочило на пет цяло и
седем милиона на ден през 1981 година. Оттогава насам световното потребление спада и в отговор
„Арамко― намали умишлено производството в мегагигантското поле. Секторът Харад, например, спря
напълно да работи, за да се възстанови находището.
- За да се спести нефт, искаш да кажеш.
- За да се възстанови наход ището - настоя геологът. - Тряб ва да знаеш, че колкото повече петрол
произвежда едно поле, толкова по-ниско става налягането в резервоарите. Един от на чините да се
разреши проблемът е като се спре производството, което дава възможност да се възстанови налягането
до неговите естествени стойности. Точно това са направили саудитците след 1982 година. Преминали са
към режим на замразяване на петролните полета, за да се опитат да възстановят налягането.
- И успели ли са?
- Донякъде. Налягането се е покачило и проблем ите с водата до известна степен са били разрешени, но
не задълго. - Поглади картонената папка, която държеше в ръката си. – От тези доклади е видно, че
проблемите с водата са се проявили отново, и то с пълна сила.
- Говориш за съдържанието на вода, нали?
- Да, за
- Как са се развили нещата?
Спряха пред една врата и в ръката на Филипе се появи магнитна карта. Вкара я в процепа и вратата на
стаята щракна.
- Както вече ти казах, водата се появила в Гавар през 1970 година — припом ни Филипе, докато
влизаха в стаята. - Оттогава процентът не е спрял да расте... при това обезпокоително бързо.
- Колко?
Филипе остави папката на леглото и седна на края му, като покани с жест Томаш да се настани във
фотьойла до писалището.
нишката на мисълта си. - Три години по-късно процентите станали двадесет и девет процента, а през
1999 година - тридесет и шест процента. Положе нието заплашвало да излезе извън контрол и „Арамко―
решила да отвори нови кладенци, за да опита да заобиколи проблема. Но само след няколко месеца в тях
също се появила вода. - Филипе вдигна длан над очите. - Водата се появила дори в ре зервоари,
разположени в по-високи пластове, където се предполагало, че не може да стигне толкова бързо.
- И какво направили сауд ит ците?
- Обезумели, естествено. В отчаяниет о си „Арамко― прибягнала до нови технологии и техника,
използвана при хоризонтални кладенци.
- Това дало ли резултат?
- Докладите не отразяват по-късния период. Но през 2005 година във Виена успях да подкупя един
саудитски служител, задлъжнял на хазарт, който ми даде актуална информация за проблема с
Гавар. Явно новата специализирана техника позволила на „Арамко― да намали съдържанието на вода до
тридесет и три процента през 2003 година. - Поклати глава. - Но това било за кратко. Нещата отново се
обърнали и през 2005 година
покачването само за две години скочило от двадесет процента до напълно отчайващи стойности.
- Колко?
- Седемдесет процента.
- Господи! - смая се Томаш. - Само за две години!
- За период от две до пет год ини, според случая.
- В Гавар?
- Да.
- Но това е ист инска катастрофа!
- Можеш да бъдеш сигурен. Въз основа на данните може да се направи заключениет о, че пикът в
производството на Гавар е рекордът от пет цяло и седем милиона барела на ден през 1981 година.
Оттогава насам никога повече този колос не е произвеждал толкова петрол. Гавар е достигнал пика си в
началото на осемдесетте години и благодарение на нов ите технологии сега се намира в платото на
своето производство. Но забе лежи: новите технологии са нож с две остриета. От една страна,
действително помагат да се задържи обемът на производ ството, но от друга страна, ускоряват
изразходването на залежите и срива в налягането.
- Колко време производството ще се задържи във фазата на платото?
Филипе потърка брадичката си.
- Никой не знае - каза той замислено. - Но какт о изглежда, упадъкът ще настъпи скоро. При това е
сигурно, че сривът ще е внезапен и жесток.
- Какво ще рече скоро?
- Виж,
стоят нещата по принцип. Петролът извън ОПЕК наближава своя пик, който според прогнозите ще
настъпи около 2015 година. Това озна чава, че що се отнася до енергийното бъдеще на света, всички
възлагат надежди на петрола от ОПЕК. Проблемът е, че повечето страни от ОПЕК вече са достигнали
пика, какъвто е случаят с Иран, Ирак, Кувейт, Йемен, Оман и Нигерия. Спасение то би трябвало да дойде