Читаем Рубиненочервено полностью

Чувството на виене на свят се засили. Господин Джордж се изправи и зарови в един от шкафовете. Бая щеше да се изуми, когато се обърнеше и се окажеше, че просто съм изчезнала. Може би беше по-добре да го предупредя, възможно бе да има слабо сърце.

— Господин Джордж?

— Сега отново е твой ред Гуендолин. — Той подреди старателно сладкишите в една чиния, почти както го правеше господин Бърнард. — И мисля, че дори знам отговора на следващия ти въпрос.

Съсредоточих се върху усещанията си, но виенето на свят отслабна. Добре, фалшива тревога.

— Ако приемем, че отида във време, когато тази сграда още не е съществувала. Тогава под земята ли ще се озова и ще се задуша ли?

— О! А аз си мислех, че ще ме попиташ нещо за малкото русо момче. Е, добре, според всичко, което знаем, досега никой не е пътувал във времето по-назад от петстотин години. Дори датата, която може да бъде нагласена на хронографа за рубин, тоест за теб, е не по-рано от 1560 година, рождената година на Ланселот де Вилърс, първият от кръга, пътуващ във времето. Много пъти сме съжалявали за това. Така пропускаме толкова интересни години... Ето, вземи си. Това са любимите ми сладкиши.

Посегнах към тях, въпреки че изведнъж чинията се размаза пред погледа ми и имах чувството, че някой издърпва канапето изпод задните ми части.

РОДОСЛОВНО ДЪРВО НА МЪЖЕТЕ,

НОСИТЕЛИ НА ГЕНА:

ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ПАЗИТЕЛИТЕ

ТОМ 4: КРЪГЪТ НА ДВАНАЙСЕТТЕ

<p><strong>Глава 8</strong></p>

Приземих се по дупе върху студения камък, държейки сладкиш в ръка. Или поне на пипане се усещаше като сладкиш. Навсякъде около мен цареше непрогледен мрак, по-черен и от черното. Би трябвало да съм като парализирана от страх, но изненадващо — изобщо не се страхувах. Може би се дължеше на успокоителните думи на господин Джордж, или може би вече бях свикнала с всичко това. Налапах сладкиша (наистина бе много вкусен!), после посегнах към висящия на врата ми фенер и изнизах шнура през главата си.

Отне ми няколко секунди, докато намеря копчето. В лъча светлина от фенера видях рафтовете с книги, разпознах камината (за съжаление студена и без запален огън), картината над нея бе същата, която и преди малко бе висяла там, портретът на пътуващия във времето с бяла къдрава перука, граф Еди-кой-си. Всъщност липсваха само няколко кресла и малки масички, и точно удобното канапе, върху което бях седяла.

Господин Джордж бе казал просто да чакам, докато се завърна обратно. Сигурно точно това и щях да направя, ако канапето бе все още на мястото си. Но едва ли щеше да навреди, ако хвърлех един поглед през вратата. Внимателно се придвижих напред. Вратата беше заключена. Е, добре. Поне сега не ми се ходеше до тоалетната.

На светлината от фенера започнах да оглеждам стаята. Може би щях да успея да намеря някаква информация за годината, в която се намирах. Възможно бе на стената да виси календар или да е оставен такъв на бюрото.

Бюрото бе претрупано с книжа, книги, отворени писма и ковчежета. Лъчът светлина се спря върху мастилница и перодръжка. Взех един от листовете, който на допир бе дебел и груб. Почеркът бе труден за разчитане заради многото завъртулки на буквите.

— Уважаеми господин докторе — беше изписано. — Днес получих писмото ви, пътувало е само девет седмици. Човек може само да се удивлява на тая бързина, като се има предвид какъв дълъг път е изминал вашият духовит доклад за положението в колониите.

Нямаше как да не се ухиля. Девет седмици заедно писмо! А хората вечно се оплакваха от ненадеждните британски пощенски служби. Е, добре, намирах се във време, в което са доставяли писмата с гълъби. Или с охлюви.

Седнах на стола и прочетох още няколко писма. Доста скучни неща. Имената също нищо не ми говореха. След това прегледах ковчежетата. Първото, което отворих, беше пълно с печати с изкусно изработени мотиви. Потърсих такъв със звезда с дванадесет лъча, но имаше само с корони, с преплетени една в друга букви и флорални мотиви. Много хубави. Открих и восък във всякакви цветове, дори и в златно и сребърно.

Следващото ковчеже беше заключено. Може би ключът беше в някое от чекмеджетата. Това търсене на съкровища започваше да става интересно. Ако това, което се намираше в ковчежето, ми харесаше просто щях да го взема. Ей така, за тест. Със сладкиша се беше получило. Исках да подаря на Лесли малък сувенир, това едва ли беше забранено.

В чекмеджетата на бюрото намерих още перодръжки и мастилници, писма, грижливо съхранявани в пликовете си, подвързани бележници, нещо като кама и ключове. Много, много ключове във всякаква форма и големина. Лесли щеше да е очарована. В тази стая сигурно за всеки ключ имаше съответната ключалка, а зад всяка ключалка се криеше малка тайна. Или съкровище.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме