Ръкописът на Чансълър

— Мистър Варак, имаме въпрос към вас. Бихме желали сбит отговор. Започнете, Банър.

Уелс заговори:

— Мистър Варак, чрез Чансълър вие предвидихте събитие, което би могло да ни доведе до досиетата на Хувър. С идентифициране — визуално или запис на глас. Вие сте подготвили клопката, което доказва, че оценявате значението. А в същото време вашата всепризната компетентност, вашият професионализъм не се оказват налице. Питам се защо. Не би било трудно да поставите две, три, шест камери, ако е нужно! Ако бяхте го направили, сега целта ни щеше да е постигната, досиетата щяха да са в наши ръце. Защо се получи така, мистър Варак? Защо?

Кръв нахлу в лицето на Варак. Целият почервеня от гняв. Всички признаци, които бе карал Сейнт-Клеър да търси по лицата на другите, при него бяха налице. Нима гневът, както и страхът предизвикват същите неконтролируеми химически промени, за които сам бе говорил? Сейнт-Клеър постави оръжието в скута си и нагласи пръст върху спусъка.

Но мигът премина. Варак се овладя.

— Въпросът е уместен — спокойно отвърна той. — Ще отговоря колкото се може по-сбито. Както ви е известно, аз работя сам. До чужда помощ рядко прибягвам, и то само когато няма да установят самоличността ми. Такъв бе случаят с таксиметровия шофьор, който откара Чансълър и момичето до Ню Йорк. Разговорът им бе записан. Шофьорът ми се обади във Вашингтон и ми пусна разговора по телефона. Тогава научих, че се готвят да отидат в Роквил. Имах твърде малко време да приготвя апаратурата, да я откарам и монтирам в къщата. Дори съм доволен, че можах да инсталирам и една камера с подходящия инфрачервен филм. Това е моят отговор.

Отново мълчание. Сега членовете на „Инвър Брас“ изучаваха Варак. Сейнт-Клеър измъкна пръста си от спусъка. Цял живот се бе учил да отличава истината от лъжата. Струваше му се, че сега чу истината. Молеше се на бога да не се е заблудил.

21

Навикът накара Питър да се събуди в четири и половина, застави го да стане от леглото, да отвори чантата си и да извади кожения тефтер.

Намираха се в апартамент в хотел „Хей-Адамс“ и Алисън едва сега научи за странните му часове за работа. Тя скокна в леглото:

— Пожар ли има?

— Извинявай, не мислех, че ще ме чуеш.

— Не мога да те видя, толкова е тъмно. Какво става?

— Нищо. Вече е утро. По това време обичам да работя. Ти спи. Аз съм в съседната стая.

Алисън се отпусна върху възглавницата, като разтърси глава. Питър се усмихна и отнесе тефтера в дневната — до дивана и масичката за кафе.

След три часа завърши осма глава. Дори не погледна към предварителните бележки, не бе необходимо. Знаеше вълненията на Александър Мередит. Обхванат от страх, задушаван от паника. Знаеше какво означава да си прицел на жестоко преследване. Самият той бе чул забързани стъпки в мрака.

Алисън се разбуди малко преди осем. Той отиде при нея — бавно, прегърнали се един друг, със събудени сетива и смели ласки, двамата се вкопчиха в отчаяния ритъм на страстта, неотслабваща и завладяваща.

После заспаха в обятията си, намерили търсеното спокойствие.

Събудиха се в девет и половина, закусиха в стаята и започнаха да подготвят плановете за деня. Питър й бе обещал един ден на „разкош“, трябваше да й го достави, тя заслужаваше. Наблюдавайки я, докато закусваха, го изненада нещо, което би трябвало да забележи преди. Въпреки напрежението и мъката Алисън винаги излъчваше тънък хумор. Същото качество притежаваше и Кати.

Питър се пресегна през масата към ръката й. Тя я пое засмяно и започна да разглежда неговата.

Иззвъня телефонът. Беше адвокатът на баща й. Трябваше да подпише разни документи, да попълни разни формуляри, да се уточнят законните й наследствени права. Завещанието на генерала бе просто, но не и процедурите при смъртен случай в армията. Би ли могла Алисън да отиде в кантората му в два часа? Ако няма никакви усложнения, ще свършат до пет.

Чансълър й обеща да отложат „разкоша“ за утре. Или по-точно ще започнат от пет и една минута.

„Защото на другия ден — мислеше си Питър — трябва да повдигна въпроса за къщата в Роквил.“

Алисън излезе в един и половина. Чансълър се върна към своя кожен тефтер.