Ръкописът на Чансълър

Браво отлагаше избора между двамата претенденти, въпреки че Кристофър настояваше. Кристофър бе Джейкъб Драйфус — банкер, последният от богатите патриарси, чиято фирма съперничеше с тези на Барух или Леман. Кристофър бе на осемдесет години и знаеше, че му остават броени дни. Затова държеше „Инвър Брас“ да избере свой водач. Ако една фирма няма глава начело, тя не е фирма. А за Джейкъб Драйфус не съществуваше друга фирма в тая страна по-важна от онази, която с негова помощ се създаде — „Инвър Брас“.

Това бяха думите му пред Браво и Мънро Сейнт-Клеър знаеше, че никой не може го изрази така добре, както Джейкъб. Сейнт-Клеър също бе един от основоположниците, както и Даниъл Съдърланд, черният гигант, чийто изключителен интелект го бе издигнал от плантациите на Алабама до най-висшите юридически кръгове в страната. Но нито Браво, нито Венис можеха да охарактеризират „Инвър Брас“ така, както Кристофър.

По думите на Джейкъб Драйфус „Инвър Брас“ се роди от хаоса по време, когато нацията се раздираше от противоречия и бе на прага на самоунищожението. Пазарът се разори, бизнесът пропадна, фабриките фалираха, магазините се затвориха, фермите опустяха, добитъкът измря, машините ръждясаха. Избухна неизбежна вълна от насилие.

Бездейните лидери във Вашингтон се оказаха неспособни да предприемат активни мерки. В последните месеци на 1929 година се формира „Инвър Брас“. Първият Генезис бе шотландец, банкер-капиталовложител, който последва съвета на Барух и Драйфус и се оттегли от деловите операции на борсата. Той даде име на групата — кръсти я на малко мочурливо езеро в шотландските планини, неотбелязано на никаква карта. „Инвър Брас“ трябваше да съществува нелегално. Тя действуваше вън от правителствената бюрократична система, тъй като трябваше да реагира енергично и без спънки.

Огромни парични суми се отпращаха в опустошените райони на страната, където избухваха вълнения, родени от нуждата. Почти из цялата страна остротата на тези вълнения бе притъпена за сметка на средства от „Инвър Брас“. Пожарите бяха потушени или ограничени.

Разбира се, ставаха и грешки, но те бързо се стараеха да ги оправят. Някои от тях се оказаха непоправими. Депресията обхвана целия свят, капиталовложения бяха нужни извън пределите на страната.

Съществуваше Германия. Опустошителните икономически последици от Версайския договор и неуместните решения на споразумението от Локарно бяха все погрешно оценени, мислеха членовете на „Инвър Брас“. Това бе най-катастрофалната им грешка. Грешка, която тридесет и пет години по-късно един дипломант на име Пи-гьр Чансълър изтълкува като заговор от международен мащаб.

Този млад човек, Питър Чансълър, трябваше на всяка цена да бъде спрян. Въображението му несъзнателно бе достигнало до „Инвър Брас“, макар че тогава не всичко му бе ясно.

Но грешката изведе хората от „Инвър Брас“ върху нова територия. Те съсредоточиха дейността си в рамките на националната политика. Първоначално решиха да изправят слабостите, които сами бяха допуснали. А после разбраха, че могат да се превърнат в полезна сила. „Инвър Брас“ разполагаше с ум и средства. Можеше да действува бързо, без намеса, с отговорност единствено пред колективната съвест на своите членове.

Мънро Сейнт-Клеър и Даниъл Съдърланд изслушаха трогателната молба на Джейкъб за бързото избиране на нов Генезис. Никой от двамата не отвърна със същата страст. Всеки се съгласи, но без вътрешно убеждение, като не каза нищо съществено. Сейнт-Клеър бе сигурен, че Съдърланд не знае за подозрението, че в „Инвър Брас“ има предател. Значи, съмненията на Съдърланд бяха от друго естество. „Вероятно той вижда, че дните на «Инвър Брас» са преброени“, мислеше Сейнт-Клеър. Може би групата щеше да се разпадне, когато най-старите й членове си отидат от този свят, и сигурно така е по-добре. Всяко време има свои изисквания, а те принадлежаха към друга епоха.

Съмненията на Сейнт-Клеър бяха далеч по-опреде-лени: затова не насрочваше избор на нов Генезис. Не можеше да подкрепи никого от претендентите. Защото, ако в „Инвър Брас“ имаше предател, той бе или Банър, или Парис.

Всички насядаха около кръглата маса, празният стол на Генезис напомняше за тяхната преходност. Нямаше нужда да се пали камината. Никакви записки нямаше да се горят; нищо нямаше и по масата, нямаше и да има. Не бяха разпращани кодирани материали, защото нямаше да се вземат никакви решения. Просто щеше да се направи информация с коментари по нея.

Беше им подготвен капан. Първо, Сейнт-Клеър трябваше да поднесе информацията за текущите събития по такъв начин, че да може да наблюдава реакцията на всеки един. После трябваше да им подхвърли две имена: Филис Максуел — журналистка, и Пол Брумли — кодово название „Пепелянка“, потулил се противник на политиката на Пентагона. Макар и потулил се, той можеше лесно да бъде намерен от всеки от присъствуващите.

— Заседанието ни тази вечер ще бъде кратко — каза Браво. — Целта е да ви уведомя за хода на събитията и да изслушаме мнението ви по новите моменти.