Ръкописът на Чансълър

Сякаш камшик изпляска във въздуха. Всички приковаха очи в него.

— Как? Защо? — Гласът на Венис се задушаваше от гняв. Даниъл Съдърланд беснееше.

— Това не можахме да предвидим, не можахме да го контролираме. Знаете, че Варак се представи като Лонгуърт пред Чансълър. Това бе като въдица, защото за Лонгуърт той можеше да направи справка. Чансълър е дал името на Макандрю, казал му е, че Лонгуърт има достъп до Досиетата. След смъртта на жена си генералът прекосява половината свят, за да открие Лонгуърт. И го намира.

— Значи, Макандрю е смятал, че само Лонгуърт е знаел какво е станало в Часонг — замислено каза Фредерик Уелс. — Че сведения за случая има само в досиетата на Хувър и другаде никъде.

— Това не ни води до никъде, освен пак до досиетата — отново с недоверие рече Кристофър.

— Напротив, то ни подсказва нещо — добави Банър, като погледна към Браво. — Потвърждава вашите думи. Че Часонг е уловка.

— Защо? — запита Венис.

Уелс се обърна към съдията:

— Защото е напълно безсмислено. Защо въобще са го използували?

— Съгласен съм с вас. — Сейнт-Клеър се наклони напред, възстановил спокойствието си. Първата част от замисъла на Варак не даде резултат. Сега бе време за втората: да се съобщят нови имена. — Както ви казах миналата вечер, Чансълър е напреднал доста с романа си. Варак е успял да сложи ръка на ръкописа. Вътре има два странни момента. Въвежда два нови персонажа, не-споменавани досега. Не знаем защо. Първият е тънко замаскиран, вторият съществува в записките му — човек, когото се мъчи да открие. Първият е журналистката Филис Максуел, вторият — един счетоводител на име Брум-ли, Пол Брумли. Бил е в Управлението на Общите служби. Има ли някой от вас някаква информация за тези хора?

Никой нищо не каза. Имената бяха изречени, вторият капан зареден. „Ако съмненията на Варак имат основание, кой от двамата ще се хване? — питаше се Сейнт-Клеър. — Банър или Парис? Фредерик Уелс или Карлос Монтелан?“

Разговорът секна. Браво оповести, че закрива заседанието на „Инвър Брас“. Блъсна назад стола си, но го спря гласът на Уелс:

— Варак в коридора ли е?

— Да, разбира се — отвърна дипломатът. — Както винаги, урежда отпътуването ви.

— Бих искал да му задам един въпрос. Първо ще го задам на всички ви. Поставил е микрофони вътре в къщата в Роквил. Описахте звуците при вмъкването и претърсването на кабинета, но думи не се чуват. Камерата, инсталирана отвън, не „вижда“ нищо, защото похитителите са вън от обсега й. Сякаш са знаели за съществуването й.

— Какъв е въпросът ви? — попита Монтелан с остър тон. — Не ми се нравят намеците ви.

Банър изгледа Парис. „Всичко става ясно — помисли си Сейнт-Клеър. — Кръстосаха шпаги. Тези млади лъвове. Младите се опълчват не само срещу по-възрастните, а и един срещу друг в борба за власт и превъзходство.“

— Струва ми се любопитно. Досиетата изчезнаха по такъв начин и в такъв момент, сякаш крадците са очаквали смъртта на Хувър. Месеци на упорити проучвания не дадоха резултат. Един от най-добрите специалисти по разузнаването в страната заяви, че не може нищо да открие. Браво измисля да се използува писателят Чансълър като сонда. Нашият специалист съставя план, писателят се улавя, той е програмиран и започва да пише. И както се очакваше, създава смут сред притежателите на досиетата и те почват атаки срещу него. Действията им, според мен, са дали достатъчно възможност, за да ги зафиксираме. А ние не ги хващаме нито на запис, нито на филм.

Монтелан се надвеси над него:

— Значи ли, че допускате…

— Допускам — прекъсна го Банър, — че въпреки всичката си компетентност и прецизност нашият специалист вчера показа, че тези качества му липсват.

— Това е прекалено! — избухна Кристофър. Повехналите му черти се изостриха, пръстите му затрепераха. — Имате ли представа кой е Варак? Какво е видял в живота си? Какво го тласка?

— Знам, че е изпълнен с омраза — отвърна Банър, — и това ме плаши.

Настъпи пълна тишина. Истината в думите на Фредерик Уелс оказа своето въздействие. Нищо чудно Варак да бе действувал самостоятелно, независимо от тях, тласкан от омраза, непозната за никого от присъствуващите.

Сейнт-Клеър си спомни думите на Варак: Мога да разпозная нациста под каквато и форма да се крие и да го преследвам до дупка. Ако мислите, че има разлика между предназначението на тези досиета и целите на Третия райх, жестоко се лъжете.

След като веднаж нацистът е открит и унищожен, какъв по-добър начин от досиетата, за да държи в шах последователите му?

Браво отмести назад стола си и стана от масата. Отиде към един стенен шкаф, отключи го и извади малък 38-калибров пистолет. Заключи шкафа и се върна на място. Оръжието остана в ръката му, но скрито.

— Поканете мистър Варак да влезе!

Стефан Варак застана зад празния стол на Генезис, изучавайки членовете на „Инвър Брас“. Сейнт-Клеър го следеше предпазливо, докато очите им се срещнаха: