Ръкописът на Чансълър

— Предполагам, че това изисква обсъждане на предишни решения — каза Парис.

— Може да коментирате каквото желаете.

— Чудесно — продължи Парис. — След заседанието онази вечер прочетох две книги от Питър Чансълър и не разбирам защо сте се спрели на него. Вярно, има пъргав ум и литературна дарба, но съвсем не е изключителен писател.

— Ние не сме се водили от литературния му талант.

— Нито пък аз. Аз не подценявам популярното четиво. Но говоря конкретно за този писател. Той ли е по-способен от десетки други? Защо точно той?

— Защото него познаваме — отвърна Кристофър, — а не познаваме десетките други.

— Моля? — Парис се наклони напред.

— Бележката на Кристофър е напълно правилна — каза Браво. — Знаем твърде много неща за Чансълър. Преди шест години ни се наложи да го проучим основно. Вие двамата знаете историята на „Инвър Брас“. От вас нищо не сме скрили. Нашите успехи и нашите грешки. В края на шейсетте години Чансълър пишеше… — Браво позамълча, после се обърна към Парис — … аналитична дисертация върху падането на Ваймарската република и възникването на милитаризма в Германия. Той стигна твърде близо до разкритието на „Инвър Брас“. Трябваше да го възпрем.

На масата настъпи мълчание. Сейнт-Клеър беше сигурен, че Венис, още повече Кристофър мислеха в момента за ония дни. Всеки за своите терзания.

— Тази дисертация — поясни Банър, като погледна към Парис — се превърна в романа „Райхстаг!“.

— И не беше ли опасно? — запита Парис.

— Беше справедливо — отвърна Венис.

— И все пак роман — сприхаво прибави Кристофър.

— Ясно. Получих отговор. Значи, въпрос на известно познаване на човека, не друго. По-добре познат човек с всичките му ограничения, отколкото непознат с големи обещания.

— Защо така упорито продължавате да критикувате Чансълър? — запита Венис. — Нашата цел са досиетата, а не литературните му подвизи.

— Субективно сравнение — отвърна ученият. — Чансълър е от писателите, които ме дразнят. Знам нещичко за събитията в Сараево и за преобладаващите настроения по онова време. Той гради заключенията си върху факти, криво тълкувани в цял свят, и върху преувеличени асоциации. Сигурен съм, а и стотици читатели вярват, че тъкмо това е автентичната историческа картина.

Браво се облегна на стола си.

— И аз съм чел тази книга, и аз знам нещичко за събитията, които доведоха до Сараево. Ще възразите ли, че изводът на Чансълър за съществуването на международен икономически заговор е погрешен?

— Не, разбира се. Това се знае.

— Значи, е прав, независимо по какъв път е достигнал до този извод.

— Прощавайте — усмихна се Парис. — Добре, че не преподавате история. Казах вече, доволен съм от отговора. Какви са новите събития?

— Последните събития разкриват съществен напредък. Според мен могат само така да се окачествят. — Браво продължи, като описа пътуването на Чансълър и Али-сън до летище „Кенеди“, срещата им с военния ескорт, пристигането на самолета с ковчега на генерала. Както Варак му бе подсказал, Сейнт-Клеър говореше бавно, следейки израза на всеки един. По реакциите можеше да се отгатне кой от тях е запознат със събитията, които се разказват. По очите, беше казал Варак. Кратко, дори неясно трепване е достатъчно. Някои химически промени не могат да се скрият. Очите са като микроскоп.

Но Сейнт-Клеър не забеляза никакви реакции. Никакъв ответ. Само дълбоко съсредоточаване у всички.

Разказа какво се чува и вижда от записите.

— Без предварителните приготовления на Варак не бихме узнали за необикновените действия, предприети срещу Чансълър. Казвам, срещу Чансълър, а не срещу дъщерята на Макандрю. Според нас те правят опит да го хвърлят по погрешна диря, да го накарат да повярва, че оставката на Макандрю се дължи на негови погрешни командни решения още от войната в Корея, в битка за местността Часонг.

Зениците на Парис се разшириха. Реакцията му бе очевидна. После сам проговори:

— Убийците от Часонг…

Остра болка проряза гърдите на Сейнт-Клеър, не можеше да поеме дъх. С усилие успя да се овладее и изгледа проницателно Карлос Монтелан.

Думите на Парис го накараха да изстине. Нямаше откъде да ги знае! В записите тези думи никъде не се споменаваха, Сейнт-Клеър също не ги бе употребил!

— Какво ще рече това? — попита Венис и размести тежкото си тяло върху стола.

— Всеки военен историк би ви пояснил, че с тези думи характеризираха всички офицери, взели участие в битката за Часонг — отвърна Парис. — Това бе лудост, самоубийство. Войниците на бойната линия се бунтуваха. Много от тях били застреляни от офицерите си. Трагична катастрофа, и тя до голяма степен определи изхода на войната. Ако Макандрю е бил там, нищо чудно дълго стаявалата се жертва да е изплувала сега. И това би могло да е мотив за оставката му.

Сейнт-Клеър внимателно наблюдаваше Парис, облекчен от академичното му обяснение.

— А липсва ли връзка със смъртта му в Хаван? — запита Кристофър, чиито ръце трепереха, като говореше.

— Не — бавно отвърна Браво. — Макандрю е бил убит от Лонгуърт.

— Искате да кажете Варак? — с недоверие попита Уелс.

— Не — отвърна Браво. — От истинския Лонгуърт. В Хавай.