Пропастта на опрощението

Тя беше пристигнала в системата Делта Павонис дълго след като инхибиторите бяха изпепелили Ризургам и другите планети. Бързо беше установила търговски връзки с човешките елементи, останали все още след заминаването на “Носталгия по безкрая”. Крайната й цел оставаше изнамирането на колкото се може повече от старите скрити оръжия, произведени от конджоинърите. Но тъй като собствената й флота беше сериозно пострадала, а инхибиторите се събираха на все по-големи групи, Скейд нямаше как да вземе това, което иска, с груба сила.

Междувременно “Зодиакална светлина” беше приключила с ремонта си, а човешките изследвания на Хадес бяха достигнали логичните си заключения. И когато Рьомонтоар и неговите съюзници напуснаха системата, Скейд ги последва. Те установиха контакт помежду си и тя използва активите, с които разполагаше в момента, за да защити бежанците от преследващите ги инхибиторски елементи. Жестът беше точно пресметнат и рискован, но нищо друго нямаше да убеди Рьомонтоар, че може да й има доверие.

Скейд обаче не искаше нищо повече от това. Беше видяла доказателството за новите технологии на Рьомонтоар и си бе дала сметка, че сега вече той има тактическо предимство пред нея. Беше дошла с намерението да вземе скритите оръжия, но и новите щяха да й свършат добра работа.

Онова, което я интересуваше наистина, беше Ора.

Месеци корабно време наред, докато “Зодиакална светлина” и другите два конджоинърски кораба летяха към Арарат, Скейд беше водила деликатна игра на подмазване. Беше спечелила доверието на Рьомонтоар, като бе направила забележителни жертви. Възползва се от старата му вярност към Майка Нест, за да го убеди, че е в интерес и на двете страни да си сътрудничат. И когато най-накрая Рьомонтоар бе разрешил на неколцина от нейните другари, също конджоинъри, да се качат на кораба му, това бе прието като поредната сърдечна стъпка към разтопяването на леда в отношенията им.

Оказа се обаче, че въпросните конджоинъри са грабители. След като избиха десетки хора, изпречили се на пътя им, те се добраха до Хури, упоиха я и я отвлякоха на кораба на Скейд. Там нейните хирурзи извършиха операция за изваждането на Ора. Зародишът, който бе едва в шестия месец от вътреутробното си развитие, след това бе вкаран в друга утроба. Тази утроба, биокибернетично творение от жива тъкан, беше внесен в новото тяло, което Скейд бе отгледала за себе си, след като изхвърли старото, увредено в Майка Нест. Имплантите в главата на Ора бяха предназначени да комуникират само със своите двойници в Хури, но специалистите на Скейд скоро се справиха и с този проблем. И тъй като сега Ора растеше в нея самата, Скейд черпеше от същия източник на информация, който вече беше дал на Рьомонтоар новото оръжие.

Скейд бе постигнала целта си, но беше умна. Може би дори прекалено умна. И не уби Хури още тогава, защото в нея видя друго средство за получаване на власт над Рьомонтоар. Дори след като бяха изтръгнали от нея детето й, Ана все още бе полезна като потенциален приемник. След преговори Скейд я бе върнала на Рьомонтоар в замяна на други технологични придобивки. Ора така или иначе щеше да й даде тези неща, но Скейд нямаше намерение да чака.

По това време инхибиторите почти ги бяха настигнали.

Когато корабите най-сетне пристигнаха край Арарат, битката беше навлязла в нова, безмълвна фаза. След като хората включиха в употреба нови, почти неразбираеми оръжия, инхибиторите отговориха с други свирепи стратегии. Войната се водеше максимално прикрито: цялата енергия се пренасочваше към честотни диапазони, които беше невъзможно да бъдат уловени. Правеха се проекции на фантомни образи, предназначени да плашат и объркват. Никой не скъпеше материята и силата. Ден след ден, схватка след схватка, дори час след час човешките фракции ту се разцепваха още повече, ту се обединяваха, в зависимост от ежеминутните промени в проекциите на битките. Скейд беше склонна да помогне на Рьомонтоар само ако алтернативата беше собственото й унищожение. Мислите на Рьомонтоар изглеждаха горе-долу по същия начин.

Но преди една седмица Скейд бе променила тактиката си. От единия от двата останали й тежки кораба бе излетяла корвета. Хората на Рьомонтоар проследиха бързо движещия се към Арарат кораб, докато той се промъкваше между основните фронтови линии. Анализът на ограниченията в ускорението му показваше, че вътре в него се намира поне едно човешко същество. Малък отряд инхибиторски сили бе проследил корветата, приближавайки се много повече от обичайното до планетата. Машините сякаш бяха отгатнали, че в корветата е заложено нещо значимо и че тя трябва да бъде спряна на всяка цена.

Не успяха да го направят, но повредиха конджоинърския кораб. Рьомонтоар и неговите съюзници успяха отново да хванат следите на “куцукащия” летателен апарат, тъй като прикриващите го системи ту преустановяваха функционирането си, ту го възстановяваха. Видяха как той се гмурна в атмосферата на Арарат и се хвърли доста неконтролируемо в морето. Не последва знак, че някой там го е забелязал.