Пропастта на опрощението

— Направил си някаква дребна услуга на прасето — отговори тихо тя. — И в резултат се оказа замесен в нещо по-голямо от теб. Това не означава, че си заслужил автоматично вечно уважение от моя страна.

— Уважението ти всъщност не ме интересува. Интересува ме професионалното ти сътрудничество.

— Не е нужно да се тревожиш за това — увери го Уртон.

Младежът понечи да каже нещо, но тя вече се бе обърнала, за да повдигне тежкото брайтенбахово оръдие до скобите за закрепване от едната страна на лодката.

Васко нямаше представа какво бе направил, за да заслужи подобна враждебност. Дали само защото беше по-млад и неопитен? С въздишка се зае да помага при проверката и наместването на оборудването. Тази работа не беше особено приятна: всички тези деликатни съоръжения — оръжие, навигационна и комуникационна апаратура — бяха покрити с отвратителен полупрозрачен сивкав защитен слой. Той се залепваше непрестанно по ръцете му и се отделяше на ивици.

Васко ругаеше под нос, а вниманието му беше погълнато от борбата със защитния слой, затова не забеляза, че совалката се бе отдалечила и ги бе оставила сами насред морето.

Плъзгаха се по километри гладка като огледало вода. Облачната покривка се бе разкъсала и беше отворила прозорци към черното небе. Сега вече се виждаха звезди, но това беше от сравнително редките нощи, когато над хоризонта не се издигаше нито една от луните на Арарат. Лампите осигуряваха единствената им светлина. Лодките се движеха на няколко метра една от друга, а воят на моторите не беше толкова силен, че да пречи на разговорите. Васко беше решил още в самото начало на операцията, че най-добрият начин на действие — заслужил очевидно не толкова лесно даваното одобрение на Клавейн — е да говори колкото се може по-малко. Освен това имаше да мисли за доста неща. Седеше в края на втората лодка, клекнал до планшира, и зареждаше и изпразваше едно оръжие, за да запечата действието в мускулната памет на ръцете си, така че да може да го върши без да се замисля, когато се наложи. За стотен път, откакто бяха тръгнали, се запита дали ще се стигне до насилие. Може би щеше да се окаже, че всичко това не е нищо повече от колосално недоразумение.

Според него обаче това бе доста невероятно.

Всички бяха прочели показанията на Хури, всички бяха присъствали на срещата, когато тя бе подложена на кръстосан разпит. Голяма част от обсъдените неща не означаваха почти нищо за Васко, но постепенно в ума му беше започнала да се оформя някаква картина.

Ето какво му беше станало ясно: Ана Хури се бе върнала от компютърната матрица на неутронната звезда Хадес с мъртвия Торн и нероденото му дете в утробата си. Дори тогава е била наясно какво представлява Ора: нероденото момиченце не бе просто нейно дете, а агент на древните умове, човешки и извънземни, уловени в матрицата на Хадес. Ора беше дар за човечеството, тъй като умът й бе препълнен с информация, способна да промени изхода на войната срещу инхибиторите. В случая със Силвест — а както изглежда, тя носеше и част от неговите спомени освен резервоарите със знания — тя беше акт на изкупление.

Хури знаеше също така, че трябва да се доберат до информацията на Ора колкото се може по-бързо, иначе тя щеше да загуби смисъла си. Нямаха време да чакат нейното раждане, още по-малко да порасне и да започне да говори.

Затова, с позволението на Ана, Рьомонтоар бе вкарал миниатюрни хирургически инструменти в главите на майката и нероденото й дете. Тези дистанционно управлявани инструменти въведоха конджоинърски тип импланти и в Ора, и в Хури, което им даде възможност да споделят своите мисли и опит. Хури се беше превърнала в уста и очи на Ора: беше започнала да сънува нейните сънища, неспособна или може би нежелаеща да установи точно къде свършва дъщеря й и къде започва тя самата. Мислите на нейното дете проникваха в нейните собствени и ставаше невъзможно да бъдат разграничени.

Мислите и опитът обаче бяха трудни за интерпретиране. Детето на Хури все още не беше родено. Структурите на ума му бяха неустановени и полуоформени и менталният му модел за външния свят беше, напълно разбираемо, неопределен. Хури правеше всичко възможно да интерпретира сигналите, но въпреки усилията й само част от доловеното й беше понятно. Оказа се обаче, че дори тази незначителна част е изключително важна. Като следваше дадените от Ора насоки — което бе равносилно на пресяване на златен пясък от разтвор с объркващи сигнали, — Рьомонтоар успя да осъществи драстично подобрение в арсенала си от оръжия и инструменти. Потенциалното значение на Ора бе доказано на практика.

И точно тогава се намеси Скейд.