Пропастта на опрощението

Рашмика не можеше да си представи да се посветиш до такава степен на нещо, но и никога не бе изпитвала и най-малка склонност да се присъедини към някоя църква. Желанието й да наблюдава изчезване имаше съвсем други подбуди: все още беше убедена, че това е напълно обясним естествен феномен, а не доказателство за божествена намеса в космически мащаби. И според нея беше жалко да не бъдеш в състояние да видиш нещо толкова рядко, толкова наподобяващо чудо. Затова още от малка, когато Халдора се намираше високо, тя се стараеше всеки ден да посвещава известно време на наблюдаването му. Това беше нищо, сравнено с безкрайните часове на наблюдателите от катедралите, и статистическата вероятност да види феномена беше почти равна на нула, но Рашмика продължаваше да го прави, без да обръща внимание на подобни съображения, и дори мъмреше онези, които не споделяха особения й научен рационализъм.

Покривът на кервана представляваше странен пейзаж с всевъзможни препятствия. Сред тях имаше генератори, радиаторни ребра и перки, пълзящи проводници и електрически кабели. Всичко изглеждаше много старо, отдавна сглобено. Момичето се движеше по оградената с перила пътека. Когато стигна до края, погледна надолу и се ужаси, като видя колко далече отстои земята и колко бавно изглежда движението им. Тук горе нямаше друг, поне не на тази машина.

Вдигна очи нагоре, извила врат, доколкото й позволяваше скафандърът. Небето беше осеяно с движещи се в противоположни посоки светлини. Все едно там горе имаше две небесни сфери, два кристални глобуса, поставени един в друг. Както винаги ефектът беше незабавно виене на свят. Обикновено то беше просто нещо досадно, но толкова високо можеше лесно да я убие.

Рашмика стисна по-здраво перилото и сведе отново очи към хоризонта. После, след като световъртежът й премина, тя погледна отново нагоре.

Илюзията, че се намира в центъра на две сфери, не беше съвсем неточна. Светлините във външната сфера бяха звездите, невъзможно далечни; във вътрешната сфера се виждаха корабите, които се намираха в орбита около Хела и чиито съвършено полирани корпуси отразяваха слънчевата светлина. От време на време някой от тях проблясваше като светкавица, когато ултрите от неговия екипаж променяха скоростта му, за да внесат някакви корекции в орбитата или да го подготвят за потегляне.

Както беше чувала Рашмика, във всеки момент в орбита около Хела се намираха между трийсет и петдесет кораба. Повечето не бяха големи, защото ултрите нямаха доверие на Халдора и предпочитаха да държат най-ценните си притежания по-далеч от него. Обикновено това, което виждаше, бяха движещи се в системата совалки, достатъчно големи, за да побират замразени поклонници и скромен екип от ултри-посредници. Корабите, които летяха между Хела и орбитата, бяха най-често още по-малки, защото църквите не допускаха нищо голямо да се доближи до повърхността на луната.

Големите кораби, междузвездните кораби — лайтхъгърите — посещаваха рядко орбитата около Хела. Когато това се случеше, увисваха в небето като украшения, плъзгайки се по невидими маршрути от хоризонт до хоризонт. Рашмика беше виждала много малко лайтхъгъри през живота си. Те винаги я впечатляваха и едновременно с това я плашеха. Нейният свят беше пяна от лед около сърцевина от чакъл. Беше изключително уязвим. Близостта на един такъв междузвезден кораб, особено когато екипажът му правеше корекции на главния двигател, беше като да приближиш оксижен до снежна топка.

Световъртежът се връщаше на вълни. Рашмика погледна отново надолу към хоризонта, облекчавайки напрежението във врата си. Старият костюм беше надежден, но не беше пригоден за съзерцаване на небето.

Тук обаче се виждаше Халдора. Сега две трети от газовия гигант се виждаха над хоризонта. Тъй като на Хела нямаше въздух, нямаше какво да замъглява гледката и имаше много малко визуални ориентири дали наблюдаваният обект отстои на петдесетина или на милион километра. Халдора приличаше на продължение на света, на който стоеше момичето. Изглеждаше по-голям, когато беше близо до хоризонта, отколкото в зенита си, но това беше само илюзия, страничен продукт от начина, по който действаше мозъкът й. Халдора заемаше четирийсет пъти по-голямо пространство в небето над Хела, отколкото Луната — в небето на Земята. Този факт винаги я беше учудвал, тъй като той означаваше, че Луната в действителност не е особено впечатляваща в сравнение с Халдора въпреки важното място, което заемаше в земната литература и митология.