Пропастта на опрощението

Върна се няколко часа по-късно, за да бъде сигурна, че квесторът се е прибрал в кервана. Носеше скафандъра си във вид на вързопче, за да го пренесе незабележимо дотук. Опита да отвори вратата: беше все така заключена. Но щом плъзна длан в малката ниша, която квесторът тайно бе използвал, напипа скрит бутон. Натисна го и чу щракването на заключващия механизъм. Вероятно имаше някаква друга осигуровка, която не позволяваше на вътрешната врата да се отвори, ако външната също е отворена. Случаят обаче не се оказа такъв и вратата се отвори пред нея, както се беше отворила и пред квестора. Момичето се мушна в междинната камера, затвори вътрешната врата след себе си и облече костюма. Провери въздуха, за да се увери, че има достатъчно в резервоара, и изпита чувство на дежа вю, когато си спомни как бе направила същата проверка, преди да напусне дома си.

Спомни си, че резервоарът не беше пълен до края, сякаш някой бе използвал неотдавна костюма й. Тогава не се бе замислила върху тази подробност, но сега спомените я връхлетяха в светкавична, всяваща смут в душата й поредица. В леда около изхода бе видяла отпечатъци от стъпки, което показваше, че някой бе използвал и него, а не само костюма й. Следите бяха достатъчно малки, за да принадлежат на майка й, но със същия успех можеха да бъдат оставени и от нея самата.

Спомни си също така за подозренията на полицията, че е свързана по някакъв начин със саботажа. Беше усложнила положението си, като бе избягала от къщи малко след него, но те нямаше да направят подобни изявления, ако не разполагаха с други доказателства в подкрепа на своите действия.

Какво означаваше това? Ако наистина тя беше взривила склада с експлозивни материали, несъмнено щеше да има някакви спомени. Нещо повече — защо щеше да прави нещо толкова безсмислено? Не, определено не можеше да е тя. Явно ставаше дума за някакво нещастно стечение на обстоятелствата.

Не можеше обаче да отхвърли така лесно съмненията си.

Десет минути по-късно се озова под небето на гърба на огромната машина. Въпросът във връзка със саботажа все още не й даваше мира, но с усилие на волята насочи мислите си към настоящето.

Върна се към спомена за случилото се в коридора — когато квесторът я беше заварил до вратата. От всички възможни изходи за покрива той се бе озовал точно при онзи, който тя опитваше да отвори. По-вероятно я беше шпионирал и беше проследил скитането й из неговата малка империя на колела. Когато я заговори, явно криеше нещо. Сигурна беше: то бе изписано на лицето му, в моментното вдигане на веждите. Чувството му на вина, задето я следеше? Съмняваше се, че му се удава често да следи момичета на нейната възраст, така че не беше изключено да се възползва максимално от тази възможност, в компанията на ужасната си животинка.

Не й харесваше мисълта, че я наблюдава, но пък нямаше да остане дълго в кервана, а единственото, което я вълнуваше наистина в този момент, беше да огледа покрива. Ако квесторът я наблюдаваше, вече бе имал доста възможности да я спре, докато тя си обличаше скафандъра и се качваше по стъпалата, водещи към покрива. Никой не се появи, следователно вниманието му най-вероятно беше насочено другаде, или пък беше решил, че не си заслужава да си прави труда да ограничава достъпа й дотам, където иска да отиде.

Тя бързо забрави за него, развълнувана от шанса да бъде отново навън.

Рашмика никога не беше ставала свидетел на изчезване. От нейното раждане насам се бяха случвали две. Едното, когато Халдора се виждаше от полупустинните земи, но тогава тя беше в час. Знаеше, разбира се, че вероятността да види нещо е изключително малка, дори ако човек имаше невероятния късмет да се намира навън на леда, когато се случи това. Изчезванията траеха частица от секундата. В мига, в който човек осъзнаеше какво се е случило, вече беше прекалено късно. Единствените хора, видели някога това събитие — с изключение на Куейч, разбира се, който беше поставил началото на това, — бяха тези, които си поставяха за цел да наблюдават Халдора във всеки възможен миг. Но дори те трябваше да се молят да не се случи да премигнат или да отклонят погледа си в този критичен момент. Лишавани от сън с помощта на лекарства и избирателна неврологична интервенция, те и без това бяха полубезумни.