Пропастта на опрощението

Когато доктор Валенсин реши, че вече е в състояние да приема посетители, се беше разразила буря. Небето над комплекса бе придобило мрачен оловносин цвят, нарушаван тук-там от перести облаци. Откъм морето “Носталгия по безкрая” блестеше в различни нюанси на сивото, сякаш току-що беше изсечена от тъмна скала.

Седнаха от двете страни на леглото й — Клавейн на един стол, Скорпион — на друг, но обърнат така, че бе кръстосал ръце през облегалката му.

— Прочетох доклада на Валенсин — започна Скорпион. — Всички се надявахме да ни каже, че не си с всичкия си. За нещастие случаят явно не е такъв. — Стисна основата на носа си. — А от този факт получавам силно главоболие.

Хури се надигна в леглото си.

— Съжалявам за главоболието ти, но може ли да пропуснем официалностите и да минем към спасяването на дъщеря ми?

— Ще го обсъдим, когато се изправиш на крака — обади се Клавейн.

— Защо не веднага?

— Защото все още не знаем какво точно се е случило. Също така се нуждаем от точен тактически сценарий във връзка със Скейд и твоята дъщеря. Би ли определила ситуацията като вземане на заложник? — попита Клавейн.

— Да — отвърна неохотно Ана.

— В такъв случай, докато не сме чули конкретните изисквания на Скейд, Ора не е в непосредствена опасност. Скейд не би рискувала единствения си актив. Тя може да е безсърдечна, но не е неразумна.

Скорпион наблюдаваше внимателно стареца. Той изглеждаше все така бдителен и с бърза мисъл както винаги, макар, доколкото знаеше, да не си беше позволил да спи повече от два часа, откакто се беше върнал в главното селище на колонията. Скорпион беше наблюдавал подобно нещо и при други възрастни хора: те се нуждаеха от малко сън и негодуваха срещу бремето, което той налагаше на по-младите от тях. Не защото непременно имаха повече енергия, а защото разликата между будното и спящо състояние вече не беше толкова ярка и ставаше все по-условна. Какво ли беше усещането от плъзгането между безкрайната поредица от сиви мигове вместо от подреденото редуване на деня и нощта.

— Колко време имате предвид — часове или дни, — преди да предприемете нещо? — попита Хури.

— Свикал съм събрание на старейшините на колонията за по-късно тази сутрин — обясни Клавейн. — Ако ситуацията го заслужава, спасителната операция ще бъде стартирана днес преди залез.

Не можете ли просто да се доверите на моята дума, че се налага да се действа незабавно?

Клавейн се почеса по брадата.

— Ако историята ти звучеше по-свързано, може би щях да го направя.

— Аз не лъжа. — Ана посочи към един от слугите. — Лекарят каза, че всичко с мен е наред, нали?

Скорпион се усмихна, долепи медицинския отчет до облегалката на стола и го потупа.

— Каза, че нямаш явни признаци за халюциниране, но прегледът повдигнал толкова въпроси, на колкото отговорил.

— Спомена за някакво бебе — намеси се Клавейн, преди да бе имала възможност да го прекъсне, — но според този отчет никога не си раждала. Нито пък са забелязани следи от цезарово сечение.

— Няма как да се забележат — беше изпълнено от конджоинърски лекари. Те могат да зашиват човека така добре, сякаш нищо такова никога не се е случвало. — Погледна последователно и двамата. И гневът, и страхът й бяха еднакво очевидни. — Това означава ли, че не ми вярвате?

Клавейн поклати глава.

— Означава, че не можем да проверим историята ти, нищо повече. Според Валенсин налице е разтягане на матката, което може да бъде резултат от скорошна бременност, както и хормонални промени в кръвта ти, които поддържат същото заключение. Но той смята, че е възможно да има и други обяснения.

— Те също не противоречат на моята история.

— Ние обаче се нуждаем от по-убедителни аргументи, преди да предприемем военни действия — каза Клавейн.

— Пак ще попитам: защо просто не ми се доверите?

— Защото не само историята ти за бебето няма никакъв смисъл — отговори старецът. — Как се добра дотук, Ана? Къде е корабът, който би трябвало да те е докарал? Не си дошла чак от системата Ризургам в тази капсула, но няма следи от влизането на друг космически кораб в нашата система.

— И това ме превръща в лъжкиня?

— Превръща те в заподозряна — намеси се Скорпион. — А нас ни кара да се питаме дали действително си това, което изглеждаш.

— Корабите са тук — обяви с въздишка тя, сякаш проваляше грижливо замислена изненада. — Всичките. Концентрирали са се непосредствено в пространството около тази планета. Рьомонтоар, “Зодиакална светлина”, двата останали космически кораба на отряда със специално предназначение на Скейд — всичките са там горе, на една астрономическа единица от тази планета. Във вашата система са от девет седмици. Ето така стигнах тук, Клавейн.

— Не е толкова лесно да скриеш космически кораби — заяви той. — Не и през цялото време. Не и когато ги търсим активно.

— Вече можем да го правим — увери го Хури. — Разполагаме с техники, за които не знаете нищо. Научили сме разни неща… неща, които ни се наложи да усвоим след последната ни среща. Неща, на които няма да повярвате.

Клавейн погледна към Скорпион. Прасето опита да отгатне какво става в главата му, но без успех.