Пропастта на опрощението

След известен размисъл Рашмика осъзна, че първоначалната й преценка за отношенията между квестора и Крозе е неправилна. И макар да не ги свързваше любов, сега й стана ясно, че и двете страни в миналото са били от полза една за друга. Проявата на грубост бе само театър, прикриващ ледената сърцевина на взаимното уважение. Квесторът се надяваше, че и този път ще може да извлече някаква изгода от появата на Крозе. Крозе от своя страна имаше нужда от резервни части и други стоки, които да получи в замяна.

Рашмика имаше намерение да присъства само на някои от преговорите, но бързо си даде сметка, че би могла да е полезна на Крозе. За да го улесни, сядаше в единия край на масата с лист хартия и химикалка пред себе си. Нямаше право да внася компютърния бележник в помещението, в случай че съдържа софтуер за гласов анализ или друга забранена система.

Рашмика нахвърляше бележки за стоките, които продаваше Крозе, записваше и скицираше по характерния си подреден начин, с който винаги се бе гордяла. Интересът й беше истински, но присъствието й служеше и на друга цел.

При първите преговори имаше двама купувачи. По-нататък често присъстваше и трети, и дори четвърти, а квесторът или някой от неговите помощници винаги беше там като наблюдател. В началото на всеки сеанс някой от купувачите питаше Крозе какво може да им предложи.

— Ние не търсим останки от скътлърите — обявиха те първия път. — Те просто не ни интересуват. Онова, което търсим, са човешки произведения. Неща, оставени на Хела през последните столетия, а не боклуци на милиони години. Пазарът за безполезни извънземни джунджурии намалява на фона на евакуирането на толкова богати слънчеви системи. Кой ще иска да увеличава колекцията си, когато главната му грижа е да продава авоарите си, за да си купи фризер за замразяване?

— Какви човешки произведения?

— Полезни. Времената са тежки: на хората не им е до изкуство и преходни неща, освен ако не мислят, че това ще им донесе късмет. Онова, което се търси най-вече, са оръжия и системи за оцеляване; хората смятат, че тези неща ще им дадат някакво предимство, когато онова, от което бягат, ги настигне. Контрабандни конджоинърски оръжия. Демаршистки брони. Всичко издържащо на чума. Ето това са нещата, които се продават лесно.

— По правило не се занимавам с оръжие — обяви Крозе.

— В такъв случай се налага да се адаптираш към пременящия се пазар — отговори със самодоволна усмивка единият от мъжете.

— Църквите преминават към търговия с оръжие? Това не е ли в разрез с писанията?

— Ако хората искат защита, кои сме ние да им я отказваме?

Крозе сви рамене.

— Е, нямам оръжие и амуниции. Ако някой е все още в състояние да изнамира човешко оръжие на Хела, това определено не съм аз.

— Все трябва да имаш нещо друго.

— Не кой знае какво. — На това място той като че ли понечи да си тръгне, както правеше след това при всяка следваща среща. — По-добре да тръгвам, струва ми се… не ми се ще да губя времето на никого.

— Абсолютно нищо друго ли нямаш?

— Нищо, което би ви заинтересувало. Разбира се, имам някоя и друга останка от скътлърите, но както каза… — Тук Крозе имитира доста точно пренебрежителния тон на купувача: — “Няма пазар за безполезни извънземни джунджурии тези дни”.

Купувачите въздъхнаха и се спогледаха, квесторът се приведе напред и им прошепна нещо.

— Покажи ни все пак какво имаш — каза неохотно единият от купувачите. — Но не очаквай кой знае какво. Най-вероятно няма да ни заинтригува. Всъщност почти можем да го гарантираме.

Това обаче беше игра и Крозе знаеше, че трябва да се съобразява с нейните правила, колкото и безсмислени или детински да бяха. Бръкна под стола си и измъкна оттам нещо в защитна опаковка, наподобяващо малко мумифицирано животно.

Купувачите набърчиха лица.

Крозе постави пакета върху масата и го заразвива тържествено, махайки влудяващо бавно един подир друг защитните слоеве. И през цялото това време повтаряше разказа си за изключителната рядкост на този обект, как бил изкопан при изключителни обстоятелства, вплитайки една съмнителна история за човешки интереси в неясната поредица от събития, свързани с произхода му.

— Давай по-бързо, Крозе

— Просто подготвям почвата.

Неизбежно стигна до последния слой от обвивката. Разгърна я върху цялата маса и разкри намиращата се в него скътлърова реликва.

Рашмика я беше виждала и преди: беше едно от нещата, с които бе платила пътуването си с айсджамъра.