Читаем Пропастта на опрощението полностью

Устройството бавно изправяше жената от ембрионалната позиция до нормалната човешка стойка. Сухожилията и ставите пукаха и щракаха неприятно. Жената изохка под дихателната маска и започна да отделя кабелите и тръбичките, изчезващи през отвори в кожата й или прикрепени към нея с лейкопласти.

— Аз я познавам — промълви Клавейн. — Казва се Ана Хури. Тя беше партньорката на Иля Вольова от старата “Безкрайност”, преди да падне в нашите ръце.

— Бившият войник — допълни Скорпион, спомнил си няколкото пъти, в които се бе срещал с тази жена и малкото, което знаеше за миналото й. — Прав си — това е тя. Но изглежда някак различно.

— Нормално. Все пак е с двайсет години по-стара. Освен това са я превърнали в конджоинър.

— Искаш да кажеш, че преди не е била? — поинтересува се Васко.

— Не и когато я познавахме — уточни Клавейн.

Скорпион го погледна.

— Сигурен ли си, че сега е конджоинър?

— Улових мислите й, нали? Успях да разбера, че не е Скейд или някое от нейните приятелчета. Глупавото е друго: заради това си направих извода, че трябва да е Рьомонтоар.

Валенсин направи нов опит да си проправи път напред.

— Бих искал вече да й помогна, ако няма да наруша прекалено удобството ви.

— Тя сама се грижи за себе си — отвърна Скорпион.

Хури седна почти в нормална позиция, така, както би седял човек, очакващ да бъде приет за уговорена среща. Но самообладанието й продължи само няколко секунди. Тя се пресегна и смъкна маската, като издърпа петнайсет сантиметра покрита със слуз пластмасова тръбичка от гърлото си. В същия момент издаде мучащ звук, сякаш някой бе стоварил неочаквано юмрука си в стомаха й. Последва суха раздираща кашлица, преди дишането й да се нормализира.

— Скорпион… — започна Валенсин.

— Докторе, не съм удрял човек от двайсет и три години. Не ми давай повод да направя изключение. Защо не седнеш?

— По-добре направи каквото ти казва — обади се Клавейн.

Хури обърна глава към тях. Вдигна ръка, за да прикрие от светлината напълнените с кръв цепки на очите си, премигвайки иззад пръстите си.

После се изправи, все така без да ги изпуска от погледа си. Скорпион я наблюдаваше с любезно безразличие. Някои прасета се възбуждаха при вида на гола жена, така както някои хора чувстваха привличане към прасета.

Но макар физиологичните разлики между женските прасета и представителките от женския пол на човешкия род да не бяха много големи, именно те бяха от значение за Скорпион.

Хури се подпря с ръка на капсулата. Стоеше права с леко допрени колене, сякаш можеше да се свлече всеки момент. Но вече беше в състояние да понесе светлината само като примижа.

Заговори с дрезгав, но твърд глас:

— Къде съм?

— На Арарат — отговори Скорпион.

— Къде.

Не беше формулирано като въпрос.

— На Арарат засега е достатъчно.

— В близост до главното ви селище, предполагам.

— Както казах…

— Колко време продължи?

— Зависи — каза Скорпион. — Два дни, откакто уловихме светлинния сигнал от капсулата ти. Не знаем колко си прекарала в морето. Или колко време ти е било нужно, за да дойдеш на тази планета.

— Два дни? — Изгледа го така, сякаш беше казал “седмици” или “месеци”. — Какво точно ви отне толкова време?

— Имаш късмет, че успяхме да стигнем до теб толкова бързо — намеси се Блъд. — А графикът на събуждането не беше под наш контрол.

— Два дни… Къде е Клавейн? Искам да се видя с него. Моля ви само да не ми казвате, че сте го оставили да умре, преди да съм пристигнала.

— Не се тревожи заради това — заяви меко Клавейн. — Както виждаш, все още съм съвсем жив.

Тя го изгледа втренчено като човек, който се опасява, че може да е жертва на зле скалъпена измама.

— Ти?

— Да. — Той разпери ръце. — Съжалявам, че те разочаровах толкова.

Тя го гледа още известно време, после рече:

— Извинявай. Просто не… очаквах това.

— Мисля, че все още мога да бъда от полза. — Той се обърна към Блъд. — Ще й донесеш ли едно одеяло? Не искаме да умре от настинка. А след това е най-добре да оставим доктор Валенсин да й направи пълен преглед.

— Няма време за това — заяви Хури и откъсна няколкото лейкопласта, които беше пропуснала. — Искам да ми намерите нещо, с което може да се прекоси водата. И някакво оръжие. — Направи пауза, преди да добави: — Както и малко вода и храна. И някакви дрехи.

— Изглежда, доста бързаш — каза Клавейн. — Не може ли да изчакаш до сутринта? Все пак са минали двайсет и три години. Има доста неща, за които да си поговорим.

— Представа си нямаш — отвърна Ана.

Блъд подаде едно одеяло на Клавейн. Той пристъпи към новодошлата и й го подаде. Тя се уви с него без ентусиазъм.

— С лодките ще се справим — додаде той. — И с пушките. Но мисля, че ще е от полза, ако разберем защо са ти нужни незабавно.

— Заради моето бебе — отговори Хури.

Клавейн кимна учтиво.

— Твоето бебе?

— Дъщеря ми. Казва се Ора[4]. Тя е тук, на… как казахте се нарича това място?

— Арарат — отговори Клавейн.

— Добре, тя е тук, на Арарат. И аз идвам да я спася.

Клавейн погледна другарите си.

— И къде точно се намира дъщеря ти?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика