Пропастта на опрощението

Всяка драскотина имала съвсем точно съответствие… но то винаги било на някой друг скътлър. Скътлърите разменяли помежду си частите на телата си. Затова не били открити два еднакви екземпляра. Те се правели различни: разменяли компонентите си в ритуални церемонии, а после допълзявали до малките си пещери, за да се възстановят. С изравянето на други двойки скътлъри станало ясно, че възможностите за тези замени били почти безконечни. Размяната на телесни части имала прагматична стойност, тъй като давала възможност на скътлърите да се адаптират за специални задължения и среда. Ритуалната замяна обаче преследвала и естетични цели: желанието да бъдеш колкото се може по-нетипичен. Скътлърите, които се били отдалечили особено от средностатистическия телесен план, се смятали за особено успели в социално отношение, тъй като очевидно били участвали в множество размени. Върховният позор, доколкото били в състояние да кажат Кимура и нейните колеги, била пълната идентичност на два скътлъра. Това означавало, че поне единият от двамата е неудачник, неспособен да си намери партньор за размяна.

Сред изследователите се разгоряха яростни спорове. Според повечето от тях това поведение не можеше да е резултат от естествена еволюция. То вероятно било следствие от по-ранна фаза на съзнателно биоинженерство, когато скътлърите бърникали собствената си анатомия, и именно това им позволило да разменят цели части от тялото си без помощта на микрохирургията или лекарства, предотвратяващи отхвърлянето на чуждите елементи.

Малка част от изследователите обаче поддържаха тезата, че размяната е прекалено дълбоко залегнала в културата на скътлърите традиция, за да е възникнала в един по-близък етап от еволюционната им история. Те направиха предположението, че преди милиарди години скътлърите са били принудени да еволюират в изключително враждебна среда — еволюционен еквивалент на претъпкано с улов кошче за ловене на раци. Дотолкова враждебна, че за оцеляването не било достатъчно само да регенерираш откъснатия си крайник, но и да можеш да го върнеш на мястото му и да го закрепиш там веднага, преди да го изядат. Крайниците, а по-късно и основните части на тялото, на свой ред еволюирали и достигнали устойчивостта, която им позволявала да оцелеят и след като бъдат отделени от тялото. С нарастване нуждата от оцеляване скътлърите еволюирали до степен да могат да използват не само собствените си отделени части, но и отделените части на себеподобните си.

Може би дори самите скътлъри не помнеха откога води началото си тази размяна. В малкото символични писания, открити на Хела, разбира се, не бяха намерени очевидни намеци за това. То се бе превърнало до такава степен в неделима част от тях самите, от начина, по който гледаха на действителността, че скътлърите просто не го забелязваха.

Докато се взираше във фантастичното създание, Рашмика се питаше как ли щяха да се отнесат към човечеството скътлърите. Най-вероятно човешкият род щеше да им се стори също толкова странен и щяха да погледнат на неговата неизменност като на нещо ужасно, равносилно на смърт.

Момичето коленичи и постави семейния компютърен бележник в скута си. Отвори го и взе специалния писец от мястото му от едната страна. Не беше удобно, но нямаше да остане в тази поза повече от няколко минути.

Започна да рисува. Писецът скърцаше при всяко плавно, уверено движение на ръката й Върху екрана постепенно се появяваха очертанията на извънземно животно.

Линкс се бе оказала права за кервана: колкото и студен да бе приемът, той все пак им даде възможност да излязат от айсджамъра за първи път от три дни.

Рашмика се изненада от отражението на този факт върху общото й настроение. Не ставаше дума за това, че беше престанала да се притеснява заради вниманието от страна на вигридската полиция, макар въпросът защо бяха тръгнали след нея все така да не й даваше мира. Въздухът в кервана беше по-свеж, с интересен повей на ветрец и различни миризми, които съвсем не бяха така неприятни като миризмите в айсджамъра.

Имаше място също така да си протегнеш краката: вътрешността на това превозно средство от кервана беше просторна, с широки високи свързващи мостчета, удобни стаи и ярко осветление. Всичко беше спретнато и чисто и в сравнение поне с посрещането удобствата бяха на ниво. Имаше осигурени храна и напитки, дрехите можеха да се перат и беше възможно да се поддържа състояние на разумна чистота. Имаше дори различни забавления, макар да бяха доста компромисни в сравнение с онези, на които беше свикнала. Освен това имаше нови хора, лица, които не бе виждала преди.