Пропастта на опрощението

— Нищо ми няма. Нейният ум беше като пълна с птици стая. Красиви, умни пойни птици. И пееха — без да предизвикват някаква безсмислена какофония, без да са в унисон, а една на друга, мрежа от песни, бляскав, блещукащ разговор, по-бърз, отколкото умът е в състояние да следи. А Фелка… — Поколеба се отново, но продължи почти веднага: — Умът на Фелка беше като турбинно помещение — онова ужасно усещане едновременно за безмълвие и ужасна скорост. Тя рядко ми позволяваше да видя нещо дълбоко в нея. Сигурен съм, че постъпваше така, защото беше убедена, че няма да мога да го понеса.

— А Скейд?

— Тя беше като лъскава сребърна кланица, цялата във въртящи се и фучащи остриета, предназначени да режат и кълцат реалността и всеки, който е достатъчно глупав да надзърне прекалено дълбоко в черепа й. Поне аз виждах това, което ми позволяваше. То може би нямаше много общо с действителното състояние на ума й. Главата й беше като пълен с огледала коридор. Там човек виждаше само онова, което тя искаше да види.

Скорпион кимна. Беше видял Скейд един-единствен път, и то за няколко минути. Клавейн и прасето се бяха инфилтрирали в нейния кораб, повреден и носещ се без контрол, след като тя бе направила опит, с помощта на опасен извънземен механизъм, да надвиши скоростта на светлината. Тогава тя беше изнемощяла и очевидно объркана от онова, което бе видяла след инцидента. Но макар да не можеше да надникне в ума й, от тази среща Скорпион си бе тръгнал с убеждението, че Скейд не е жена, с която можеш да си позволиш да играеш безнаказано игрички.

Честно казано, нямаше нищо против, че не е способен да надникне в черепа й. Но беше длъжен да предположи най-лошото. Ако Скейд беше в капсулата, напълно възможно беше да прикрива нервните си пакети, за да създаде в Клавейн невярно чувство за сигурност и да изчака удобния момент да си проправи път в неговия череп.

— Усетиш ли нещо странно… — започна той.

— Това е Рем.

— Абсолютно сигурен ли си?

— Сигурен съм, че не Скейд. Това достатъчно ли е за теб?

— Предполагам ще трябва да е достатъчно, приятелю.

— По-добре да е така — додаде Клавейн, — защото… — Замълча и премигна. — Чакай. Нещо става.

— Хубаво или лошо?

— Ще разберем.

Светещите дисплеи отстрани на яйцето не бяха прекратявали работата си, откакто го бяха измъкнали от морето, но сега в тях настъпи рязка промяна и те преминаха от един режим на работа в друг. Пулсиращият червен кръг премигваше по няколко пъти в секунда вместо веднъж на десет секунди. Скорпион го гледаше като хипнотизиран и тогава забеляза, че спря да премигва напълно и се облещи насреща им не особено добронамерено. Червеният кръг стана зелен. Нещо вътре в яйцето издаде поредица приглушени подрънквания, които накараха Скорпион да се сети за стария механичен часовник, описан преди малко от Клавейн. Миг по-късно едната страна на капсулата се открехна. Макар да бе очаквало това, прасето подскочи от внезапното раздвижване. Хладна струя полъхна изпод разширяващия се процеп. Голяма плоча от обгорен метал се плъзна встрани на безупречно смазаните си панти.

Смесица от миризми го удари в носа: стерилизиращи агенти, механични смазки, врящи охладителни течности, човешки изпарения.

Парата се разнесе и разкри гола жена, свита в яйцето в ембрионална поза. Беше покрита със защитен зелен гел. Дантелено тънка черна апаратура се виеше около нея като лиани около статуя.

— Скейд? — обади се Скорпион.

Не изглеждаше като Скейд, която си спомняше — главата й например беше с правилна форма, но допълнителното мнение никога не вредеше.

— Не е Скейд — обади се Клавейн. — Нито пък Рьомонтоар.

Отстъпи крачка от капсулата.

Задейства се някаква автоматична система. Машинарията започна да се отвива от тялото на жената, докато струи под налягане я почистваха от защитния зелен гел. Кожата под гела имаше цвят на светъл карамел. Косата на черепа беше обръсната почти до скалпа. Малките гърди се намираха в празното пространство, образувано между краката и горната част на тялото й.

— Изчакайте да я прегледам — каза Валенсин.

Скорпион го задържа.

— Почакай. Стигнала е дотук без наша помощ. Сигурен съм, че ще успее да се справи сама още няколко минути.

— Скорп има право — обади се Клавейн.

Жената затрепери като неодушевен предмет, в който бе вдъхната груба пародия на живот. С вдървени драскащи движения започна да обира гела с пръсти и да го хвърля настрани. Движенията й станаха по-трескави, сякаш опитваше да потуши огън.

— Здравей — обади се Клавейн и повиши глас: — Успокой се. В безопасност си и се намираш сред приятели.

Седалката или рамката, в която непознатата бе седяла прегъната, се откъсна от яйцето посредством бутала. Голяма част от обвиващата я апаратура се бе отделила от нея, но все още много кабели изчезваха в тялото на жената. Сложен пластмасов дихателен апарат закриваше долната част на лицето й и й придаваше маймунски профил.

— Някой разпознава ли я? — попита Васко.