Читаем Пропастта на опрощението полностью

— Хората изминават светлинни години, за да посетят Хела, Раш.

— Но водени от неправилни мотиви — отвърна момичето. Направи пауза, като обмисляше внимателно думите си. Беше твърдо убедена в мнението си и винаги бе вярвала, че трябва да го споделя, но същевременно не желаеше да обиди домакините си. — Вижте, не казвам, че тези хора са глупаци. От значение тук обаче са изкопните работи, а не катедралите, не Неизменният път, не чудесата.

— Така е — съгласи се Крозе, — но никой не дава и пет пари за изкопните работи.

— Нас обаче те ни интересуват — обади се Линкс. — Всеки, който си изкарва прехраната в полупустинните земи, няма как да не се интересува.

— Но църквите предпочитат да не копаем прекалено дълбоко — възпротиви се Рашмика. — Разкопките отвличат вниманието. Те се притесняват, че рано или късно ще открием нещо, в резултат на което чудесата вече няма да изглеждат толкова чудни.

— Като те слуша, човек ще помисли, че църквите говорят с един глас — каза Линкс.

— Не съм казала такова нещо, но всички знаят, че те имат някои общи интереси. А ние не сме сред тях.

— Разкопките играят важна роля в икономиката на Хела — обяви Линкс, сякаш рецитираше изречение от някоя от по-скучните църковни брошури.

— А аз не казвам, че не играят — намеси се Крозе. — Но кой контролира реликвите от разкопките? Църквите. Те са на път да постигнат пълен монопол. Според тяхната гледна точка следващата логична стъпка е постигането на пълен контрол над самите изкопни работи. По този начин копелетата могат да потулят всяко странно откритие.

— Ти си циничен стар глупак — заяви Линкс.

— А ти точно заради това се омъжи за мен, скъпа.

— Ами ти, Рашмика? — попита Линкс. — Мислиш ли, че църквите искат да ни затрият?

Изпълни я усещането, че я питаха единствено от любезност.

— Не знам. Сигурна съм обаче, че църквите няма да се оплачат, ако всички банкрутираме и се наложи те да поемат контрола над изкопните работи.

— Да — съгласи се Крозе. — И не мисля, че при подобна ситуация оплакването ще заема едно от първите места в списъка им с приоритети.

— Като се има предвид всичко, което каза… — започна Линкс.

— Знам какво ще питаш — прекъсна я Рашмика. — И не те виня, че питаш за това. Но трябва да разбереш, че църквите не ме интересуват в религиозен смисъл. Просто имам нужда да знам какво става.

— Не е необходимо да е нещо зловещо — уточни Линкс.

— Знам само, че са го излъгали.

Крозе потупа ъгълчето на окото си с лявото кутре.

— Ще ви бъда много благодарен, ако някоя от вас изплюе камъчето и ме уведоми за какво става дума.

— Говори за брат си — поясни съпругата му. — Никога ли не слушаш, когато ти говоря?

— Не знаех, че си имала брат.

— Беше много по-голям от мен — отговори Рашмика. — А и това се случи преди осем години.

— Какво се е случило преди осем години?

— Замина за Неизменния път.

— За катедралите?

— Такава беше идеята. Той нямаше и да помисли за такова нещо, ако през онази година не бе станало по-лесно. Но беше същото като сега — керваните пътуваха по на север от обикновено, така че до тях можеше да се стигне лесно от нашите земи. Бяха достатъчни два-три дни пътуване с джамър, а не обичайните двайсет-трийсет, за да се стигне до Пътя. \

— Брат ти религиозен ли беше?

— Не, Крозе. Не повече от мен. Виж, тогава бях деветгодишна. Не може да се каже, че случилото се по онова време е запечатано в паметта ми. Но разбирам, че времената са били трудни. Съществуващите разкопки са били “пресушени”. Имало експлозии и срутвания. В селата се възцарявала мизерия.

— Тя е права — обърна се Линкс към съпруга си. — Помня какво беше положението тогава, дори ти да не си го спомняш.

Крозе движеше лостовете, като заобикаляше изкусно оголения земен участък.

— О, спомням си го добре.

— Брат ми се казваше Харбин Елс — започна Рашмика. — Харбин работеше в изкопите. Когато пристигнаха керваните, беше деветнайсетгодишен, но беше работил под земята почти през половината си живот. Биваше го в много неща и едно от тях бяха експлозивите — знаеше къде да ги поставя, да пресмята силата и обсега им на действие и т.н. Беше наясно как да ги поставя, за да постигне почти всякакъв ефект. Беше известен с това, че си върши работата както трябва, без да прибягва до нередности.

— Мислех, че такива специалисти се търсеха доста при изкопните работи — вметна Крозе.

— Така беше. Докато не настъпи застой в бранша. Тогава всичко стана по-трудно. Селата не можеха да си позволят да отварят нови шахти. Не само защото експлозивите бяха прекалено скъпи. Укрепяването и слагането на подпори в новите шахти, осигуряване на електрическо захранване и въздух, изкопаването на спомагателни тунели… всичко това струваше прекалено скъпо. Затова селата концентрираха усилията си върху съществуващите изкопи с надеждата да извадят късмет.

— А брат ти?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика