Пропастта на опрощението

Глаур си позволи да хвърли за последен път поглед към пулсиращата империя на „Двигателна сила”, преди да я изостави завинаги. Изпитваше несъзнателна гордост: машините работеха безупречно, макар да бяха лишени от човешка подкрепа, откакто със Сифарт бяха превъртели двата ключа в таблото за възбрана и бяха оставили “Лейди Моруина” на автоматичен режим на действие. Подобно чувство сигурно би изпитал училищният директор, ако наблюдава тайно класната стая, в която учениците, подобни на малки вдъхновени учени, продължават да учат задълбочено дори без да бъдат контролирани. С времето липсата на човешко внимание щеше да даде своето отражение: по реактора щяха да започнат да се появяват предупредителни светлинки, а турбините и свързаните с тях механизми щяха да започнат да прегряват, защото никой не ги смазва и настройва. Но това щеше да стане след още доста часове в бъдещето, много повече, отколкото оставаха на “Лейди Моруина”. Глаур вече не се вълнуваше от вероятността катедралата да прекоси моста. Беше разбрал от издайническите индикатори на главното табло за управление, че индуктивният кабел е прекъснат някъде напред. Това можеше да е станало във всяка точка от следващите сто километра, но ръководител смяната знаеше с абсолютна убеденост, че причината за прекъсването на кабела е разрушаването на моста. Не знаеше нито как, нито от кого. Най-вероятно от някоя от съперничещите катедрали, за да натрие носа на първосвещеника дори при този безразсъден опит за прославяне. Гледката несъмнено беше впечатляваща. Почти толкова впечатляваща, колкото щеше да бъде и катедралата само след няколко часа.

Обърна се с гръб към машините и заизкачва спираловидната стълба, водеща към следващото ниво на “Лейди Моруина”. Вземаше тромаво всяко стъпало, чувствайки се непохватен в костюма за спешни ситуации, който беше измъкнал от монтажната. Беше с вдигнато стъкло на шлема, но очакваше скоро да излезе на повърхността на Хела и да тръгне обратно към традиционната част от Пътя. Повечето му колеги вече бяха там: ако ходеше достатъчно бързо, несъмнено не след дълго щеше да настигне някоя от групичките. Можеше дори да вземе някое превозно средство от гаража, ако избягалите преди него не бяха използвали всичките.

Глаур наближи върха. Нещо не беше наред: изходът, който използваше обикновено, беше блокиран от метални решетки. Това беше предпазната врата. Обикновено тя беше отворена и се заключваше извънредно рядко от представители на Клоктауър при изпълнението на деликатни мисии.

Беше заключен в „Двигателна сила”.

Тръгна обратно. Имаше и други стълби, но сега вече беше сигурен, че на върха им ще намери същата преграда. Какъв смисъл имаше да блокираш един изход, ако оставиш свободни останалите?

Обзе го паника. Стисна вратата от метални пръчки и я разтърси. Тя завибрира, но никога нямаше да успее да я отвори с груба сила. Дори да имаше ключ, не можеше да го използва, тъй като от тази страна нямаше ключалка. Нуждаеше се от инструменти за рязане, за да се добере в другата част на “Лейди Моруина”.

Наложи си да се успокои: все още разполагаше с предостатъчно време. Най-вероятно беше заключен в „Двигателна сила” по погрешка, от някой, който беше помислил, че там вече няма никого и е по-добре да подсигурят мястото срещу евентуални саботажи, колкото и малка да беше вероятността да се увенчаят с успех.

Нуждаеше се само от режещи инструменти. Слава Богу, това не беше проблем. Не и в „Двигателна сила”.

Като си налагаше да запази хладнокръвие и да не се втурне през глава надолу по стълбите, ръководител смяната заслиза отново. Във въображението си вече тършуваше из работилницата и избираше най-подходящите за предстоящата си задача сечива.

ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСЕМ

От новопостроения си гарнизон в стръмните стени на рамката частите на Катедралната гвардия се втурнаха към “Носталгия по безкрая”. Този път бяха подготвени: бяха прегледали докладите от предишната атака и имаха известна представа какво да очакват. Знаеха, че навлизат в активна и враждебно настроена среда, не само заради съпротивата, която можеха да очакват от ултрите, но и защото този кораб имаше начини да отвръща на ударите им, да смазва и промушва, да дави и задушава. Всичко това обаче не се нуждаеше от обяснение, то беше проблем на някой друг, а не на тях. От интерес за задействаните части на Гвардията беше само как да отговорят подобаващо.

Сега носеха тежки огнехвъргачки, енергийни оръжия, масивни пистолети с висока степен на проникване и съоръжения за пробиване на дупки с върхове от свръхдиамант. Носеха хидравлични защитни прегради, с които да издигат стени и коридори срещу срутвания и нежелано затваряне на проходи. Носеха спрейове с втвърдяваща се при удар епоксидна смола за замразяване формата на променящи се структури. Носеха експлозиви и нервнопаралитични агенти. Носеха също така поставени извън закона нанотехнологии.