Пропастта на опрощението

— Да, едно предложение — започна Куейч. — Бях готов да завзема кораба ви със сила, защото не съм и предполагал, че имам някакъв коз срещу вас. Както изглежда, силовият опит се провали. Честно казано, изненадан съм: Сифарт ме увери, че е абсолютно уверен в своите способности. Очевидно, това момиче означава нещо за вас. Следователно ще направите каквото искам, без някой от моите агенти да трябва да си помръдне и пръста.

— Да чуем предложението — каза Скорпион.

— Казах, че искам да взема под наем кораба ви. Като проява на моята вяра и на изключително прощаващата ми природа, уговорката остава в сила. Ще взема кораба ви, ще го използвам както сметна за добре и после ще ви го върна, с почти недокоснати обитатели и инфраструктура.

— Почти недокоснати — повтори Скорпион. — Това ми харесва.

— Не си играй игрички с мен, прасе. Аз съм по-стар и по-грозен, а това наистина означава нещо.

Скорпион чу собствения си глас сякаш от разстояние.

— Какво искаш?

— Огледайте Хела — отговори Куейч. — Знам, че имате камери из цялата орбита. Изследвайте тези координати, кажете ми какво виждате.

Бяха нужни няколко секунди, докато получат образ от повърхността. Когато картината се стабилизира, Скорпион се озова пред изображението на правоъгълна дупка, изкопана в земята, като прясно приготвен гроб. Координатите съвпадаха с част от Хела, на която беше ден, но дъното на дупката се губеше в мрак, въпреки силната светлина на специално поставените индустриални прожектори. От надписа ставаше ясно, че окопът е дълъг пет и широк — почти три километра. Три от стените имаха гофрирана сива облицовка и се спускаха стръмно надолу, леко разширявайки се навън от основата, разделена от ръбове и спускащи се надолу пътеки. Прозорци светеха във високите два километра стени, надничайки през редици промишлени машини и кабини с въздух. Около горните ръбове на своеобразния окоп Скорпион видя извити метални листове, чиито назъбени краища съвпадаха като части на пъзел. Откъм тънещите в мрак дълбини се долавяха очертания на огромни механизми, напомнящи клещи на омари и плоски кътници: движещите се компоненти на рамка с размерите на “Носталгия по безкрая”. Видя веригите и задвижваните от бутала панти, даващи възможност рамките да се затегнат около почти всеки тип лайтхъгърен корпус, в известни граници.

Само три от стените на окопа бяха отвесни. Четвъртата — едната от двете по-къси страни — осигуряваше много по-плавен преход към нивото на простиращата се наоколо равнина. От начина, по който падаха сенките по повърхността, ставаше ясно, че окопът е успореден на екватора на Хела.

— Получи ли посланието? — попита Куейч.

— Получавам го — отговори Скорпион.

— Тази структура е предназначена да поддържа масата на вашия кораб и да не му позволява да се отдели, дори когато ускорява.

Скорпион забеляза, че задните части на рамката могат да се вдигат или свалят, за да осигурят съвсем точното й настройване спрямо ъгъла на корпуса. В съзнанието си вече виждаше “Носталгия по безкрая” в този окоп, прикована там така, както преди малко той самият беше прикован към стената.

— За какво е всичко това, господин първосвещеник?

— Не си ли се досетил още?

— Малко съм бавен в това отношение. Заради гените ми е.

— Тогава ще обясня. Вие ще забавите въртенето на Хела около оста й. Ще използвам кораба ви като спирачка, за да постигна пълното й синхронизиране с Халдора.

— Ти си луд.

Скорпион чу сух смях, наподобяващ раздрусването на стари клонки в торба.

— Луд съм, но имам нещо, което вие много искате. Е, какво, започваме ли? Разполагате с шейсет минути от този момент. Искам точно след един час корабът ви да е закрепен здраво към тази рамка. Траекторията за приближаването ви е вече определена, така че налягането в страничните стени на корпуса ви да бъде сведено до минимум. Ако се придържате към нея, вредите и дискомфортът ще са минимални. Би ли искал да я видиш?

— Разбира се, че бих искал да…

Но още преди да довърши изречението си, усети рязкото отмятане, причинено от излизането на кораба от орбита. Другите ръководители посегнаха инстинктивно към масата и се вкопчиха в нея за опора. Вързопът с инструменти на Валенсин се плъзна на пода. Стенанията и протестите на корабния материал приличаха на скърцането на големи стари дървета при силна буря.

Спускаха се надолу. Това беше желанието на Капитана.

Скорпион изръмжа в комуникатора.

— Куейч, чуй ме добре. Можем да се споразумеем. Ще получиш този кораб — вече пътуваме натам, — но трябва да направиш нещо за мен в замяна.

— Можете да си получите момичето, щом корабът си свърши работата.

— Не очаквам да ни я дадеш още сега. Но направи едно нещо: спри катедралата. Не позволявай да премине по моста.

Шептящият глас отвърна:

— Ще ми се, наистина бих искал да го направя, но се страхувам, че това вече е невъзможно.