Пропастта на опрощението

— Прасето е право — намеси се Васко. — Самият кораб е провалил плановете ви. Той не е като другите кораби, не и отвътре. Има си свои идеи за всичко. И не е приел много добре вашето нахлуване.

— Не трябваше да става така — изпъшка Куейч.

— Струва ми се, че това не е всичко — додаде Грьолие. — Прасето спомена нещо за превземане на катедралата със сила.

— Ей сега вече ме наредиха — промълви първосвещеникът.

— О, недей да мислиш нищо лошо за тях. Те искаха само достъп до Халдора. Не е тяхна вината, че са се натъкнали на твоите схеми. Нямаше да ти направят нищо, ако не беше опитал да ги използваш.

— Загазихме я — изпъшка тихо Куейч.

— Всъщност — заяви главният лекар, сякаш се беше сетил за нещо важно, — нещата не чак толкова лоши, колкото мислиш. — Приведе се по-близко към първосвещеника, после погледна към тримата души около масата. — Все още имаме важен коз в ръцете си.

— Така ли? — възкликна първосвещеникът.

— Дай ми гривната — обърна се Грьолие към Васко.

Васко му я подаде. Главният лекар се усмихна и заговори в нея.

— Ало, с прасето ли говоря? Приятно ми е, че ви чувам пак. Имам една новина за вас. Момичето е в наши ръце. Ако искате да си го получите обратно цяло, предлагам да започнете да изпълнявате указанията ни.

След това подаде гривната на първосвещеника.

— Твой ред е — рече той.

ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТИРИ

Скорпион се напрягаше, за да чува шептящия, тънък като хартия глас на първосвещеник Куейч. Вдигна длан, за да накара присъстващите да млъкнат, затворил очи заради силното напрежение и дискомфорт, които му причиняваха прясно залепените рани. Приключил работата си, Валенсин се зае да прибира окървавените хирургически инструменти и мазилата.

— Не знам нищо за никакво момиче — заяви Скорпион.

Отговорът на първосвещеника беше като драскане на нокти по тенекия.

— Името му е Рашмика Елс. Истинското му име не знам, но и не ме интересува. Знам само, че е дошло тук с вашия кораб преди девет години. Установихме този факт без никакво съмнение. И изведнъж много неща си дойдоха на местата.

— Така ли?

Гласът се промени: отново беше другият човек, главния лекар.

— Не знам точно как сте го направили — рече той, — но съм впечатлен. Погребани спомени, автосугестия… как беше там?

— Нямам представа за какво говорите.

— Онази работа с вигридската полиция.

— Моля?

— Момичето трябва да е било подучено, за да излезе от черупката си. Нещо трябва да е причинило това. Може би след осем-девет години е разбрало на подсъзнателно ниво, че е прекарала достатъчно време сред вигридските селяни, за да премине към следващата фаза на своята инфилтрация: проникването в най-високите нива на самия ни орден. Защо, все още не знам, но съм склонен да мисля, че вие сте наясно.

Скорпион не отговори. Остави събеседника си да говори.

— Рашмика е трябвало да почака, докато се появи начин да се добере до Неизменния път. После е трябвало да ви даде сигнал, че е тръгнала, за да се приближите с кораба си. Всичко е било въпрос на изчакване на подходящия момент: успехът на преговорите ви с първосвещеника очевидно е зависел от вътрешната информация, която ви е давала. В главата й има разни машини — приличат по-скоро на конджоинърски импланти — но се съмнявам, че можете да ги разчитате от орбита. Затова сте имали нужда от друг знак, нещо, което няма как да пропуснете. И момичето прави саботаж: взривява склад с експлозиви, нали така? По този начин привлича вниманието на полицията. Най-вероятно дори не знае, че го е направило: било е по-скоро нещо като сомнамбулизъм, като действие, подтикнато от скрити дълбоко в съзнанието му команди. След това го обзема необяснима нужда да напусне дома си и да тръгне към катедралите. Даже си изнамира мотив: че търси отдавна изчезналия си брат, макар всяка разумна клетка в нея да й казва, че той е вече мъртъв. Междувременно вие получавате сигнала. За саботажа се съобщава по всички местни новинарски станции: несъмнено сте имали средствата да ги уловите дори на доста голямо разстояние от Хела. Предполагам, в това е имало нещо — може би часът от деня, — което ви е показало недвусмислено, че то е дело на вашата шпионка.

Скорпион видя, че няма смисъл да блъфира повече.

— Направили сте си домашното — отвърна той.

— Кръвното домашно всъщност, но разбирам какво имате предвид.

— Докоснете я и ще ви превърна в прах.

Дочу усмивката в гласа на главния лекар.

— Мисля, че последната мисъл на всички ни е да я докосваме. Едва ли някой би направил така, че от главата й да падне дори един косъм. Като стана дума за това, защо да не предам комуникатора отново на първосвещеника? Струва ми се, че той има едно интересно предложение.

Отново шептящият глас: все едно някой духаше през носещи се по реката паднали дървета.