Пропастта на опрощението

При по-приятни обстоятелства щеше да посрещне с радост внезапната изолация от останалите членове на екипажа. Моруина не го беше придружавала при повечето от предишните му екскурзии, но макар тя да му липсваше, принудителната самота не му тежеше, защото беше далеч от “Гностично възкачване”. Не можеше да се каже, че е антисоциален тип. Докато бе живял сред големи човешки общности, Куейч определено не беше сред най-общителните, но силни приятелства никога не му бяха липсвали. Винаги бе имал любовници, обикновено по-особени и екзотични или, какъвто беше случаят с Моруина, направо опасни. Но атмосферата в кораба на Жасмина беше толкова клаустрофобична, така пренаситена с феромоналната мъгла на параноята и интригите, че той беше започнал да копнее за суровата простота, която даваха корабът и мисията.

В резултат “Доминатрикс” и неговият миниатюрен проучвателен кораб се бяха превърнали в личната му империя, намираща се под доминиона на “Възкачване”. Корабът се грижеше за него и ревностно предвиждаше желанията му като царедворец. Колкото повече време прекарваше в него, толкова по-добре той изучаваше прищевките и слабостите му. Пускаше да звучи музика, която не само съответстваше на настроенията му, но беше точно подбрана да го извади от опасните крайности като мрачни размисли или безгрижна еуфория. Хранеше го с блюда, които Куейч така и не бе съумял да убеди синтезаторите на храна на “Възкачване” да произвеждат, и успяваше да го очарова и изненада всеки път, когато Куейч решаваше, че корабът е изчерпал идеите си. Корабът знаеше кога обитателят му се нуждаеше от сън и кога — от трескава активност. Забавляваше го с невероятните си фантазии, когато Куейч се отегчеше, и симулираше дребни кризи, когато придобиеше самодоволен вид. Понякога на Куейч му се струваше, че тъй като корабът го познава толкова добре, той всъщност се бе слял с него, беше се просмукал в машинните му системи. Сливането се бе осъществило дори на биологично ниво. Ултрите правеха всичко възможно да го стерилизират всеки път, когато се върнеше в хангара си в търбуха на “Възкачване”, но Куейч знаеше, че корабът вече не мирише по същия начин както при първото му качване на борда. Миризмата му напомняше местата, където бе живял.

Но от усещането, че този кораб е пристан, че е жадувано прибежище, сега не бе останала и следа. Всеки поглед към костюма му напомняше мъчително, че Жасмина бе разпростряла влиянието си във владението на своя феодал. Втори шанс нямаше да има. Сега всичко, което имаше значение за него, зависеше от простиращата се отпред система.

— Кучка — произнесе отново той.

Добра се до командната кабина и се навря на мястото на пилота. Кабината беше съвсем малка, тъй като “Доминатрикс” се състоеше предимно от гориво и двигатели. Пространството, в което се намираше, не бе повече от леко разширение на тясното стълбище — като резервоарчето на живачен термометър. Зад овалното стъкло отпред се виждаше междузвездното пространство.

— Авионика — каза той.

Панелите с прибори за управление се приближиха и го заобиколиха като клещи. Те премигнаха и по тях засветиха движещи се диаграми, които привлякоха погледа му.

— Заповеди, Куейч?

— Дай ми само един миг — отговори той.

Първо огледа най-важните системи, за да се увери, че субперсоната не е пропуснала нещо. Бяха използвали повече гориво от очакванията му за този етап от мисията, но в това всъщност нямаше нищо чудно, като се имаше предвид допълнителната маса на тежкия костюм. Разполагаха с достатъчно резерви и не беше нужно да се притеснява. Всичко друго беше наред: намаляването на скоростта се осъществи без инциденти; всички корабни функции бяха номинални — от сензорите и животоподдържащите системи до миниатюрното корабче за кратки преходи, което се намираше в корема на “Доминатрикс” като малко делфинче, очакващо да бъде родено.

— Корабе, има ли някакви специални изисквания за това проучване?

— Нищо, което да ми е било показано.

— Е, това звучи извънредно успокоително. А статуса на кораба майка?

— Получавам постоянно телеметрия от “Гностично възкачване”. Очакват да се срещнете след обичайния шест-седем седмичен проучвателен период. Резервите от гориво са достатъчни за маневрата по прикачването.

— Положително.

Нямаше логика Жасмина да го изпрати на мисия с недостатъчно гориво, но беше успокояващо да разбере, че поне в този случай беше действала логично.

— Хорис? — прозвуча гласът на Моруина. — Говори ми, моля те. Къде си?

— Отпред — отговори той, — проверявам показателите. Засега всичко изглежда наред, но искам да съм сигурен.

— Знаеш ли къде се намираме?

— Ей сега ще разбера. — Докосна едно от контролните табла, което даваше възможност за гласов контрол над главните корабни системи. — Завърти плюс едно-осемдесет, трийсет и втори завой — каза той.

Дисплеят върху конзолата показа, че нарежданията му се изпълняват. Зад овалното стъкло роякът мъждиви звезди започна да се отича от единия към другия край.

— Говори ми — обади се отново Моруина.