Читаем Пропастта на опрощението полностью

[За да научиш разни неща, да разбереш колкото се може повече за Хела и за скътлърите отвътре. За да стигнеш до първосвещеника.]

“Защо?”

[Защото първосвещеникът е единственият начин да се доберем до Халдора. Мислехме, че ключът е Халдора: единственият път за връзка със сенките. Нямахме представа, че той вече го е използвал. Ти ни каза това, Рашмика. Ти откри прекия път.]

“Костюма ли?”

[Ето заради това дойдохме. И за теб, разбира се.]

“Какъвто и да е бил планът ви, нещо не върви както трябва. Загазили сме, нали?”

[Ти си в безопасност, Рашмика. Той не знае, че имаш нещо общо с нас.]

“Ами ако разбере?”

[Ние ще те пазим. Аз ще те пазя, каквото и да се случи. Имаш думата ми.]

Момичето се взря в лицето на жената, предизвиквайки Куейч да го забележи.

“И защо се грижиш толкова за мен?”

[Защото съм твоята майка.]

“Погледни ме в очите. Кажи го отново.”

Хури се подчини. И макар Рашмика да я наблюдаваше много внимателно, търсейки дори най-слабо указание, че лъже, не установи такова. В такъв случай излизаше, че Хури казва истината.

Беше шокирана, последва бурно отхвърляне, но не толкова силно, колкото можеше да се очаква. Все пак вече бе започнала да се съмнява в голяма част от онова, което минаваше за история на собствения й живот. Сенките и главният лекар Грьолие вече я бяха убедили, че не е родена на Хела и хората от вигридското селище не можеха да са нейни родители. Така че в нея вече имаше празнина, чакаща да бъде запълнена с нови факти, и в никакъв случай не ставаше въпрос за изместването на една истина с друга.

Значи това беше то. Все още трябваше да си спомни много неща за себе си, но същината беше следната: тя беше агент на ултри — на тези конкректни ултри — и беше оставена на Хела с мисията да събира информация. Действителните й спомени бяха потиснати и на тяхно място беше поставена поредица неясни, подобни на моментни снимки отпечатъци за живота й на луната. Бяха като сценичен фон, достатъчно убедителен, стига да не стане обект на специално внимание. Но когато сенките я бяха известили за фалшивото й минало, веднага беше видяла ранните си спомени в истинския им вид.

Тази жена твърдеше, че й е майка. Нямаше причина да се съмнява в думите й — по лицето й не беше прочела и намек от лъжа, освен това вече знаеше, че обитателката на вигридското селище, която доскоро беше смятала за своя майка, всъщност я беше осиновила. Усещаше тъга, чувство за загуба, но не и че е предадена.

Оформи следващата си мисъл.

“Мисля, че ти трябва да си моята майка.”

[Помниш ли ме?]

“Не знам. Малко. Помня някой като теб, струва ми се.”

[Какво правех?]

“Стоеше в леден дворец. И плачеше.”

Орбитата на Хела, 2727 година

Ленти сиво-син дим се виеха в коридора и се гърчеха с промените във въздушното налягане. Течности изтичаха от мокрите рани в стените и тавана, валяха безброй капки, образувайки кални завеси. От някаква близка част на кораба капитан Сифарт чу викове и тракане на автоматично оръжие, подчертавано от време на време от лая на енергийни откоси. Мина по купчината от нападали тела, мачкаше под ботушите си крайници и глави в стигащата до глезените противна киша, която, изглежда, бе завладяла всички нива на лайтхъгъра. В скритата си в метална ръкавица ръка стискаше грубата дръжка на нож за мятане, образуван от бронята, която беше носил при пристигането си. Ножът беше вече окървавен — според преценката на Сифарт досега беше убил с него трима ултри и причинил сериозни наранявания на други двама, — но продължаваше да търси нещо по-добро. Преди да отмине всяко тяло, го сритваше силно и проверяваше ръцете и колана му за нещо ценно. Имаше нужда само от пистолет.

Сифарт беше сам, останалите хора от групата му бяха мъртви или откъснати и сега се скитаха из други части на кораба. Не беше очаквал нещо друго. Щеше да се изненада много, ако от двайсетимата гвардейци, нахлули в самото начало в лайтхъгъра, до превземането му оцелееха повече от трима. Разбира се, броеше и себе си сред тези щастливци, тъй като, ако се опираше на миналия си опит, това очакване беше съвсем нормално. Тази мисия не беше самоубийствена: просто бе операция с малка вероятност за оцеляване на участващите в нея. От отряда за инфилтриране не се очакваше да оживее, а само да сигнализира, че корабът е подготвен за цялостно превземане. Ако членовете на авангардната група успееха да прекъснат защитните дейности на борда, създавайки области на вътрешно объркване, още по-добре. Но веднъж след като изпратеха сигнала, оцеляването на отряда на Сифарт нямаше да има отношение към последващите събития.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика