Пропастта на опрощението

Куейч беше намислил нещо. Грьолие подозираше това от месеци, но забележката на момичето, че е видяло екипа по пътно-ремонтните работи, му помогна да постави окончателно всяко нещо на мястото му. Макар да се беше постарал да омаловажи нейните наблюдения, тази информация не му даваше мира. И беше съзвучна с други неща, които му бяха направили впечатление напоследък. Недостатъчно добрата поддръжка на Пътя например. Ледът беше блокирал пътя им именно защото поддръжката не разполагаше с обичайните средства за неговото разчистване. Куейч беше принуден да прибегне до използването на ядрено оръжие: Божият огън.

Тогава главният лекар беше отдал случилото се на щастливо съвпадение. Но колкото повече размишляваше за това, толкова по-малко вероятно му се струваше. Първосвещеникът искаше да направи съобщението си за предстоящото преминаване на „Лейди Моруина” по моста максимално показно. А какъв по-добър начин да акцентира думите си от една доза Божи огън, проблеснала през наскоро инсталирания му прозорец с витраж?

Употребата на Божия огън беше оправдана само защото екипите по поддръжката на Пътя не успяваха да се справят с многото работа. Ами ако недостигът беше причинен именно защото Куейч бе наредил част от апаратурата и работната сила да бъде отклонена в друга посока?

На Грьолие даже му мина мисълта, че самото блокиране е било предварително подготвено. Първосвещеникът беше обвинил в саботаж някоя от другите църкви, но беше напълно възможно това всъщност да е негово дело. Достатъчно беше да са поставили експлозиви и възпламенители при последното преминаване на Лейди Мор през това място.

Една година по-рано.

Наистина ли мислеше, че Куейч бе планирал нещо през цялото това време? Кой можеше да знае. Хората, които строяха катедрали, имаха склонност да гледат далече напред.

Главният лекар все още не можеше да види накъде води всичко това. Единственото, което знаеше, при това с нарастваща увереност, бе, че Куейч крие нещо от него.

Дали беше нещо, свързано с ултрите?

Нещо, свързано с прекосяването на моста?

По всичко личеше, че събитията са се устремили главоломно към някаква величава кулминация. А къде беше мястото на момичето във всичко това? Грьолие можеше да се закълне, че той я е намерил и избрал, а не обратното. Но сега вече не беше чак толкова убеден. Тя се беше отличила сред останалите, така че да я забележи, това не подлежеше на съмнение. Също като номера с картите, предлагащ именно онази карта от тестето, която трябва да вземеш.

Разбира се, той нямаше да има никакви подозрения, ако анализът на кръвта на Рашмика беше оправдал очакванията му.

— Получи се нещо като пъзел — каза си Грьолие.

Спря внезапно, защото, потънал в размисли, беше отминал търсения адрес. Върна се назад, благодарен, че в този час из селището не се виждаше друга жива душа. Нямаше представа какво е местното време, дали всички спяха или бяха слезли в скътлъровите мини.

Но това всъщност изобщо не го интересуваше.

Отвори визьора на шлема си, готов да се представи, и прокара няколко пъти върха на бастуна си по входната врата на дома на семейство Елс. И зачака, като си тананикаше, докато не чу отварянето на вратата.

Орбитата на Хела, 2727 година

Адвентистката делегация беше пристигнала в “Носталгия по безкрая”. Състоеше се от двайсет души, видимо всичките творения на една и съща производствена матрица. Качиха се на борда с очевиден трепет в сърцата, учтивостта им граничеше с наглост. Носеха алени скафандри с твърд външен слой, маркирани с кръстообразния знак на тяхната църква, и всички бяха пъхнали под една и съща мишница шлемовете си с розови пера.

Скорпион изучаваше водача им през прозореца на вътрешната врата на херметичната камера. Той беше дребен мъж с малка цепка вместо уста, издаваща жесток и сприхав характер, издълбана върху лицето му сякаш в последния момент.

— Аз съм брат Сифарт — обяви той.

— Радвам се да ви посрещна на борда, братко — каза Скорпион, — но преди да ви пуснем по-навътре в кораба, ще трябва да ви направим някои изследвания за евентуална зараза.

Гласът на новодошлия изгърмя през решетката на високоговорителя.

— Все още ли се притеснявате заради чумата? А аз мислех, че напоследък си имаме други грижи.

— По-голямата предпазливост никога не е излишна — отвърна Скорпион. — Не става въпрос за лично отношение, разбира се.

— Не бих и помислил да се оплаквам — отвърна брат Сифарт.

В действителност ги сканираха от момента на влизането им в “Носталгия по безкрая”. Скорпион трябваше да знае дали крият нещо под броните си и ако криеха — какво точно беше то.