Пропастта на опрощението

— Искам да кажа, че всичко е там вътре — отвърна Хури, — всички отговори или поне всичко, което трябва да знаем, за да стигнем до тях. Но те са кодирани, сбити прекалено нагъсто, за да бъдат разгърнати от мозъка на едно дете, дори да е на две или три години. Тя ще започне да използва съзнателно тези спомени, след като поотрасне.

— Ти обаче си пораснала — заяви Скорпион. — И можеш да надзърташ в главата й. Разгърни ги ти.

— Не става така. Аз виждам само онова, което тя разбира. Онова, което получавам от нея — във всеки случай през повечето време, — са детински възгледи за нещата. Простички, кристално ясни, ярки. Единствено в основните цветове. — В полумрака Скорпион видя усмивката й. — Само да можеше да видиш колко ярки са цветовете за децата.

— Аз по принцип не виждам особено добре цветовете.

— Можеш ли за пет минути да престанеш да мислиш, че си прасе? — попита Хури. — Наистина ще е много добре, ако всичко не се свежда непрестанно до това.

— За мен обаче се свежда. Съжалявам, ако ти е неприятно.

Чу въздишката й.

— Искам да кажа само, че не можем да гадаем доколко важна е Хела, преди да отидем там. И ще трябва да го направим предпазливо, а не с развети знамена. Ще трябва да разберем от какво се нуждаем, преди да го поискаме. И ще трябва да бъдем готови да го вземем, ако е необходимо, и при това да се погрижим да го направим както трябва още от първия път. Но първо трябва да отидем там.

— Ами ако се окаже, че най-лошото, което сме можели да направим, е да отидем там? Ако всичко това е капан, улесняващ задачата на инхибиторите?

— Тя работи за нас, Скорп, не за тях.

— Това е само наше предположение.

— Тя ми е дъщеря. Не мислиш ли, че все пак имам някаква представа за намеренията й?

Васко ги прекъсна, като докосна Скорпион по рамото.

— Мисля, че е добре да видите това — каза той.

Прасето погледна към бойното поле и веднага видя онова, което бе забелязал младежът. И то не беше добро. Първоначалната траектория на лъча на оръжието от оръжейната беше изкривена, сякаш бе достигнал до водна повърхност. Не се виждаше абсолютно нищо в точката, където лъчът променяше посоката си, но не беше нужно кой знае какво въображение, за да се стигне до извода, че там се намира някакъв скрит фокус на инхибиторска енергия. От оръжието не беше останало нищо, за да се промени целта и да се стреля отново; сега не оставаше нищо друго, освен да стоят и да гледат какво ще стане с отклонения лъч.

Скорпион разбра, че той няма да се насочи просто към междузвездното пространство и да изчезне в нощта, без да причини никаква вреда.

Врагът не действаше по този начин.

Не се наложи да чакат дълго. Лъчът одраска края на най-близката до Арарат луна, проправяйки си път през стотици километри от нейната кора, и излезе от другата страна. Луната започна да се разпада на части като пъзел. Нажежена до червено огнена маса бликна от раната, бавно като насън. Ставащото приличаше на ускорено прожектиране на разтварянето на цвете с червена сърцевина при изгрева на слънцето.

— Не е на добро — обади се Хури.

— Все още ли мислиш, че това се случва в съответствие с някакъв план? — попита Васко.

От поразената луна до орбитата й се проточи вишневочервено пипало. Скорпион наблюдаваше изумен, питайки се какво ще означава това за хората на повърхността на Арарат. Изсипването дори само на няколко милиона тона чакъл в океана щеше да има ужасни последствия за останалите там, но отломките от луната щяха да бъдат несравнимо повече.

— Не знам — отвърна Скорпион.

Малко по-късно от конзолата се чу друго позвъняване.

— Кодирано включване на Рьомонтоар — обяви Васко. — Да го свържа ли?

Скорпион кимна в знак на съгласие. На конзолата се появи замъгленият, потрепващ образ на Рьомонтоар. Трансмисията беше силно компресирана, образът често замръзваше неподвижно, докато Рьомонтоар продължаваше да говори.

— Съжалявам — каза той, — но не се получи така добре, както се надявах.

— Много ли е зле? — произнесе само с устни Скорпион.

Рьомонтоар все едно не го чу.