Пропастта на опрощението

[На всички вас] — отвърна гласът. Тя усети как той се отдръпва и я оставя сама. — [Единственото, което искаме в замяна, е една малка услуга.]

След това тя опита да заспи.

Междузвездното пространство, 2675 година

Скорпион надникна през рамото на техника. Към едната стена беше залепен голям подвижен екран, съвсем ново производство на фабриките. На него се виждаше напречно сечение на кораба, подкрепено от последния вариант на начертаната на ръка карта, използвана за проследяване появите на капитана. Вместо на космически кораб, тя напомняше увеличена средновековна илюстрация по анатомия. Техникът постави кръстче в близост до мястото, където се събираха няколко тунела, недалеч от един от пунктовете за слушане.

— Нещо приятно за съобщаване? — попита Скорпион.

Другото прасе издаде уклончив звук.

— Вероятно не. Цял ден получаваме фалшиви сигнали от този участък. Близо до сектора има гореща трюмна помпа. Непрекъснато трака и активира нашите “слушалки”.

— Все пак по-добре да проверявате какво става, за всеки случай — посъветва Скорпион.

— Един екип вече слиза натам. Всъщност те изобщо не са били далеч.

Скорпион знаеше, че екипът ще отиде там със скафандри, защото не се знаеше дали няма да се натъкнат на пробив, дори дълбоко в кораба.

— Кажи им да бъдат внимателни — рече той.

— Казах им, Скорп, но биха могли да бъдат дори още по-внимателни, ако знаеха за какво точно трябва да внимават.

— Не е нужно да знаят.

Техникът-прасе сви рамене и се върна към работата си в очакване на дисплея му да се появи друг акустичен или барометричен сигнал.

Мислите на Скорпион полетяха към хипометричното оръжие, което се движеше в своята шахта, подобно на тирбушон съоръжение с безброй тънки сребърни плочки. Дори когато беше неподвижно, то изглеждаше някак не на мястото си тук — дисхармонично присъствие в кораба. Беше като снимка на невъзможна твърда маса, един от онези изкривени триъгълници или вечно издигащи се нагоре стълби; нещо, което изглежда достатъчно правдоподобно на пръв поглед, но при по-внимателно взиране създава впечатление за нож, забит и извит в определена част на главния мозък — област, отговаряща за справяне с изображенията от външния свят, област, боравеща с механиката на това, което работи и не работи. Най-лошо беше, когато се движеше. Скорпион трудно успяваше да гледа мятащата се, извиваща се, невероятно сложна многосъставност на оръжието. Някъде сред това бляскаво движение имаше точка или област, където се извършваше нещо подло с основната структура на пространство-времето. Тя се подлагаше на малтретиране.

Скорпион не се изненада, че технологията е извънземна. Оръжието — и другите две като него — беше сглобено в съответствие с указанията, предадени на конджоинърите от Ора, преди Скейд да я открадне от утробата на Хури. Указанията бяха точни и обстойни, поредица от недвусмислени математически предписания, в които обаче липсваше какъвто и да било контекст — нямаше и намек за това как функционира оръжието или какъв модел на реалността трябва да се приложи, за да може да функционира. Инструкциите казваха просто как да се построи и настрои, за да работи. По-добре обаче беше да не се пита как или защо, тъй като дори да бяха в състояние да разберат отговорите, те несъмнено щяха да са доста разстройващи.

Единственият друг намек за контекст беше следният: хипометричното оръжие представляваше общ клас технологии, обикновено разработвани от галактически култури от прединхибиторския период през второто или третото милионолетие от тяхната история. Информацията на Ора намекваше, че зад тях лежат пластове други технологии, които обаче не могат да бъдат събрани с човешки средства. Оръжията в този теоретичен арсенал имаха същото абстрактно родство с хипометричното съоръжение, както изтънченият компютърен вирус с каменната брадва. Дори само проумяването как такива оръжия са по някакъв начин вредни за нещо донякъде аналогично на неприятел изискваше толкова обемно префасониране на човешкото съзнание, че щеше да бъде безсмислено да го наричат повече “човешко”.

Посланието беше: правете най-доброто с това, което имате.

— Екипите са там — обяви другото прасе и притисна някакъв микрофон до малкото си, напомнящо сладкиш ухо.

— Откриха ли нещо?

— Отново трюмната помпа.

— Спрете я — каза Скорпион. — Ще се оправим с нея по-късно.

— Да я спрем ли, сър? Тази помпа е от списък едно.

— Знам. Вероятно ще ми кажеш, че не е изключвана от двайсет и три години.

— Изключвана е, сър, но винаги след като изпълняваната от нея дейност бъде поета от заместник. В момента не разполагаме с подходящ заместник, а докато свалим долу друга помпа ще минат дни. Всички екипи са заети с други задачи.

— Колко зле може да се отрази това?

— Много. Ако не инсталираме помпа, която да я замества, ще изгубим три-четири нива за броени часове.

— В такъв случай явно ще се наложи да ги изгубим. Оборудването ви достатъчно добро ли е, за да улавя звуците от въпросните нива, след като бъдат наводнени?