Пропастта на опрощението

Видяха как лъч от нещо — излъчваше светлина във видимия диапазон настрани, така че ставаше достъпна за зрението дори във вакуум — се носи елегантно бавно из бойния театър. Имаше нещо непристойно в начина, по който се разтягаше и отиваше към някаква невидима цел в далечния край на бойното поле. На Скорпион не му се мислеше колко ярък ще е този лъч по-отблизо, след като се виждаше оттук без оптически увеличителни уреди. Беше угасил осветлението в наблюдателната капсула и намалил яркостта на светлинните индикатори на навигационното табло, за да виждат възможно най-добре бойните действия. Бяха разположили грижливо щитове, които да екранират блясъка и радиацията на двигателите.

Капсулата подскочи и нещо се отдели със сила от по-големия кораб. Скорпион се беше научил да не трепва, когато се случи нещо подобно. Изчака капсулата да се преориентира, след като подбере ново място за закрепване, и с невъзмутимото спокойствие на тарантула да последва наставленията на някакъв древен алгоритъм за избягване на сблъсъци.

Хури погледна през един от прозорците, насочила Ора натам, макар очите на бебето да бяха все така затворени.

— Там долу корабът изглежда странно — рече тя. — Не прилича на никоя друга негова част. Кой го е направил — Капитанът или морето?

— Морето, струва ми се — отговори Скорпион, — макар да не знам дали джъглърите имат нещо общо с това. Под джъглърите съществува цяла морска екология, както на всяка друга водна планета.

— Защо шепнеш? — попита Васко. — Той може ли да ни чуе тук?

— Шепна, защото е красиво и странно — поясни Скорпион. — Освен това ме боли глава. Прасешки проблем. Причината е, че черепите ни са малко малки за мозъците в тях. И проблемът се задълбочава с възрастта. Зрителните ни нерви се притискат и ние ослепяваме, ако преди това не ни порази дегенерацията на макулата. — Усмихна се в мрака. — Красива гледка, нали?

— Само попитах.

— Ти не отговори на въпроса му — намеси се Ана. — Той може ли да ни чуе?

— Джон ли? — Скорпион сви рамене. — Не знам. Склонен съм да се съмнявам. Чиста учтивост, нали?

— Не смятах, че си “бил” учтив — рече Хури.

Ора изгука.

Капсулата изпъна крака, избута се по-близко до кораба с деликатно подрънкване по контактните повърхности. Увисна под плоската долна страна на големия кораб, която бе почивала години наред върху морското дъно на Арарат. Цялата беше покрита с чудновати коралоподобни образувания в тъмни пастелни цветове. Имаше сиво-зелени структури, големи колкото кораби, гори от чепати, сочещи надолу пръсти, като каменни полилеи. Всички тези образувания се бяха формирали през двайсет и три годишния престой на тази част на кораба под водата и представляваха очарователни градински двойници на бруталните трансформации, причинени на корпуса от дължащите се на чумата преобразуващи процеси на Капитана. Те бяха останали цели дори когато джъглърите замъкнаха “Носталгия по безкрая” по-навътре в океана, бяха оцелели и след потеглянето от Арарат, и след последвалата атака на вълчите сили. Несъмнено Джон Браниган можеше да ги отстрани, така както беше променил долната част на кораба, за да направи възможно кацането му на Арарат. Целият кораб беше външна изява на неговата психика, сграда, издялана от чувство за вина, от ужас и копнеж за опрощение.

Не се виждаха обаче признаци за по-нататъшни трансформации. Може би, размишляваше Скорпион, Капитана го устройваше да носи тези брадавици и струпеи от мъртви морски животи, така както Скорпион го устройваше да носи белега на рамото си, останал след отстраняването на татуировката във вид на скорпион. Ако отстранеше физическото доказателство за този белег, щеше всъщност да премахне част от онова, което го беше направило Скорпион. Арарат, на свой ред, беше променил Капитана. Скорпион беше убеден в това, така както беше убеден и че Капитанът си дава сметка за този факт. Но как точно го беше променил? Скоро щеше да се наложи да го подложат на тест.

Скорпион вече беше направил необходимото. В джоба си имаше шепа яркочервена пръст.

Васко се размърда, тапицерията изскърца.

— Да, може би си струва да бъдеш учтив с него — заяви той. — Все пак тук нищо не може да се случи без неговото съгласие. Струва ми се, че всички сме наясно с това.

— Говориш така, сякаш очакваш сблъсък на мнения — отвърна Скорпион.

Той не изпускаше от очи разтягащия се лъч на оръжието от оръжейната, който оставяше ярка диря през бойната сцена. Там, където се беше намирало оръжието, породило дирята, сега бе останало само избледняващо петно умираща материя. Оръжието от оръжейната бе предназначено за еднократна употреба.

— А ти мислиш, че няма да има? — поинтересува се Васко.

— Аз съм оптимист. Мисля, че всички ще проявим разум.

— Ти спечели битката за оръжията от оръжейната — рече младежът. — И Рьомонтоар, и корабът приеха решението ти. Това не ме изненада: корабът се чувства по-сигурен с оръжията, отколкото без тях. Но все още не знаем дали постъпихме правилно. Какво обаче ще стане следващия път?

— Следващия път ли? Не виждам на хоризонта да се задават спорове — отвърна Скорпион.