Пропастта на опрощението

— Не и за вас — отвърна главният лекар. — Вие сте светски специалист, мис Елс, също като мен. Не бихме искали да замъгляваме мозъка ви с всички тези религиозни празнословия, нали така?

Тя погледна към Куейч. Лицето му с метални рамки все така не се поддаваше на разчитане.

— Предполагам.

— Има само още нещо — додаде Грьолие. — Ще трябва да ви взема малко кръв, ако не възразявате.

— Кръв ли? — попита тя, внезапно обзета от нервност.

Главният лекар кимна.

— Изключително за медицински цели. В наши дни има какви ли не ужасни бактерии, особено във Вигридския и Хирокинския регион. Но не се притеснявайте. — Тръгна към аптечния шкаф на стената. — Ще ми трябва съвсем малко.

Междузвездното пространство,

близо до пе Еридани 40, 2675 година

Енергии раздираха пространството около Арарат. Скорпион следеше далечната битка от наблюдателната капсула с форма на паяк, чувствайки се сигурен сред топлината и плюша в нея.

Карамфили от светлина разцъфваха и увяхваха в продължение на доста секунди, като се застояваха, бавни и проточени като цигулкови акорди. Светлините бяха концентрирани в тесен, строго сферичен обем, съсредоточени около планетата. Те бяха обгърнати от всички страни от мрак. Бавното просветляване и отмиране на светлината, приятната произволност на процеса, събуждаха някакви спомени, вероятно вторични, за морски създания, общуващи в дълбините посредством изхвърлянето на биолуминисцентност. Това сякаш не беше битка, а рядка сбирка на близки същества, празненство на тържеството на живота над студения мрак в дълбокия океан.

В началните фази на междузвездната война в системата пе Еридани А, битката се водеше при господстващия модел за максимална потайност. И двете страни, както инхибитори, така и хора, прикриваха дейността си с помощта на двигатели, инструменти и оръжия, излъчващи енергия — ако изобщо излъчваха нещо — само в тесните ивици на мъртвите точки между ортодоксалните сензорни ленти. Както я беше описал Рьомонтоар, тя напомняше двама мъже в тъмна стая, които се промъкват безшумно и си нанасят удари с ножа слепешком, наслуки. Ако някой бъдеше ранен, не си позволяваше да извика, от страх да не разкрие местоположението си. Нито можеше да си позволи да прокърви или да окаже осезаема съпротива на преминаващото през тялото му острие. Нанеслият удара пък трябваше да измъкне ножа си светкавично, за да не сигнализира за позицията си. Аналогичната ситуация беше с широка светлинни часове стая, а вместо мъжете — контролирани от хора междузвездни кораби от една страна, и вълчи машини — от друга, а мащабите и радиусът на действие на оръжието нарастваха с всяка маневра и с всяко отбиване на удара. Корабите бяха потъмнили корпусите си в съответствие космическата температура; маскираха емисиите от двигателите; използваха оръжие, което се плъзгаше в мрака, без да може да бъде различено, и убиваха със същата дискретност.

Въпреки това неизбежно се стигна до момент, когато за едната или другата страна стана по-удобно да се откаже от цялата тази потайност. Тогава и съответният противник беше принуден да направи същото. Сега войната се водеше с максимална прозрачност. Оръжие, машини и сили се хвърляха невъздържано едни срещу други.

Докато гледаше битката през наблюдателната капсула, Скорпион си спомни нещо, което Клавейн беше казвал неведнъж, наблюдавайки далечен сблъсък, а именно че войната е красива, ако имаш късмет да не си въвлечен в нея. Тогава тя представлява звук и мощ, цвят и движение, масово щурмуване на сетивата. Беше бравурна и театрална, нещо, което те кара да ахкаш. Беше вълнуваща и романтична, когато си зрител. Но, напомни си Скорпион, сега те бяха въвлечени. Не директно в битката, която се водеше в околностите на Арарат, но от нейния изход зависеше съдбата им. И до голяма степен той беше отговорен за това. Рьомонтоар беше поискал да му предадат всички оръжия от оръжейната, а той беше отказал. Поради това Рьомонтоар не можеше да гарантира, че опитът да прикрият потеглянето им ще е успешен.

От конзолата долетя звук на камбанка, сигнализиращ, че покрай “Носталгия по безкрая” току-що е преминала конкретна лента гравитационна радиация.

— Това беше то — обади се Васко, едновременно приглушено и делово. — Последното оръжие от оръжейната, стига да не сме объркали сметката.

— Не трябваше да ги използва толкова скоро — каза Хури. Тя седеше с него в наблюдателната капсула с Ора на ръце. — Мисля, че нещо не е наред.

— Почакай и ще разбереш — отвърна Скорпион. — Нищо чудно Рьомонтоар просто да е променил плана, тъй като му е дошла наум по-добра стратегия.