Отмъстена любов

Лесърът вляво от него вдигна ръце, но типично за природата им не в знак на подчинение, а за бой.

- Портфейлът ми е у мен и не съм говорил с никого.

Всички погледи се насочиха към третия убиец, който се ядоса.

- Какво? - Той демонстративно бръкна в задния си джоб. -Ето го моя...

Тикна ръката си по-дълбоко, като че това би помогнало. После изпълни страхотен пантомимен номер, като прерови всички джобове на панталоните, ризата и якето си.

Без съмнение нещастникът би надникнал и в собствения си задник, стига да вярваше, че има вероятност портфейлът му да се е озовал някак там.

- Къде е портфейлът ти? - попита Леш с равен тон.

На тъпчото внезапно му просветна.

- Господин Н., този мръсник... Сдърпахме се, защото ми поиска пари. Сбихме се и сигурно ми го е задигнал.

Господин Д. бавно се приближи към него и го удари в слепоочието с дръжката па магнума си. От силата на удара убиецът полетя като бирена капачка и се блъсна в стената. Върху бялата й повърхност остана черно петно, когато той се свлече на евтиния бежов килим.

Грейди издаде звук на учудване като териер, когото бяха шляпнали с вестник.

В този момент се звънна на вратата. Всички извърнаха глави при звука, а после погледнаха към Леш.

Той се обърна към Грейди.

- Ти стой, където си. - Когато се звънна отново, той кимна на господин Д. - Отвори!

Малкият тексасец прекрачи поваления убиец и затъкна оръжието си в колана на кръста си. Открехна вратата съвсем леко.

- Пица „Домино" - чу се мъжки глас и вътре нахлу вятър. -О... по дяволите. Внимавай.

Последвалото представляваше комедия от нелепи грешки. Също като филмите, в които се случват цели поредици от абсурдни ситуации. Силният порив на вятъра пое кутията с пица, която доставчикът беше извадил от червената си топлоизоли-рана чанта и тя полетя към господин Д. Съвестният служител с шапка на пицария „Домино" се хвърли напред да я хване, но в крайна сметка го изблъска и се озова в апартамента.

Нещо, което Леш беше готов да се обзаложи, че работещите в „Домино" бяха инструктирани да не правят. Влетиш ли в нечия къща, било то и от героични подбуди, би могъл да се натъкнеш на всякакви неща. Като например на свръхперверзно порно по телевизията. Или на дебела домакиня в бабешки гащи и без сутиен. Или на коптор, пълен с хлебарки.

Или на представител на неживите с изтичаща черна кръв от рана в главата.

Нямаше начин доставчикът на пица да не е видял какво се случваше в другия край на стаята. А това означаваше, че трябва да се погрижат за него.

След като беше прекарал остатъка на нощта, бродейки из центъра на Колдуел в търсене на лесъри, с които да се бие, Джон прие форма в двора на имението на Братството в близост до всички коли, паркирани в спретната редица. Суровият вятър го блъсна в раменете като хулиган, опитващ се да го събори, но той остана изправен срещу яростната му атака.

Симпат. Хекс е симпат.

Докато мозъкът му вреше и кипеше заради наученото, Куин и Блей се материализираха до него. В тяхна защита трябваше да каже, че не му бяха задавали въпроси за случилото се в „Зироу Сам". И двамата, обаче, продължаваха да го гледат, като че той беше колба в научна лаборатория, от чието съдържание се очаква да промени цвета си или да произведе пяна.

- Искам да остана сам - изписа той с пръсти, без да среща погледите им.

- Няма проблем - отговори Куин.

Последва пауза, в която Джон очакваше двамата да се запътят към къщата. Куин прочисти гърло веднъж. Два пъти. После заговори с тих глас.

- Съжалявам. Нямах намерение отново да те принуждавам.

Аз...

Джон поклати глава и изписа:

- Не е свързано със секс. Така че не се тревожи, става ли ?

Куин се намръщи.

- Добре. Да, страхотно. Ако имаш нужда от нас... ще сме наблизо. Хайде, Блей.

Блей го последва и двамата се изкачиха по полегатото стълбище, за да влязат в къщата.

Най-накрая останал сам, Джон нямаше представа какво да направи или къде да отиде, но изгревът наближаваше. При липсата на достатъчно време да потича из градината той нямаше голям избор за дейности на открито.

Макар че не можеше да си представи как изобщо ще може да влезе вътре. Чувстваше се омърсен заради наученото.

Хекс е симпат.

Ривендж знаеше ли за това? Изобщо някой знаеше ли?

Отлично беше наясно какво изисква от него законът. Беше го разбрал по време на обучението. Когато откриеш симпат, трябва да го докладваш за депортиране или си смятан за негов съучастник.

Точно и ясно.

Но какво се случваше след това? Дори нямаше нужда да прави предположения. Хекс щеше да бъде захвърлена като боклук на бунището и нещата нямаше да се развият никак добре за нея. Беше очевидно, че е мелез. Беше виждал снимки на симпати и нейният външен вид нямаше нищо общо с онези високи слаби плашила. Така че имаше голяма вероятност тя да бъде убита в колонията, защото според чутото от него симпатите проявяваха дискриминация също като глимерата.

Обичаха да измъчват осмиваните от тях. И то не само с думи.

Какво да стори?