Отмъстена любов

Грейди влезе с мобилен телефон, долепен до ухото. Намираше се на финала на издирването, извършвано от него през последните два часа. Докато говореше, гласът му се отразяваше от високите орнаментирани тавани. Мотивиран до крайност заради прилива на адреналин, той беше изплюл имената на седем дилъри и им се обаждаше един по един, уреждайки среща с всеки от тях.

Леш хвърли поглед към парчето хартия, на което Грейди беше надраскал списъка. Дали всички те бяха активни в бизнеса, само времето щеше да покаже, но един от тях със сигурност беше солиден търговец. Седмият дилър чийто изписан най-отдолу прякор беше ограден в черен кръг, беше добре познат на Леш: Преподобния.

Известен още като Ривендж, син на Ремпун, собственик на „Зироу Сам".

Известен още като ревностен пазител на териториите си, който беше изритал Леш от клуба само защото продавал по някой и друг грам тук и там. Леш не можеше да повярва, че не се е сетил за него по-рано. Разбира се, че Ривендж би бил в списъка. Той беше реката, в която се вливаха всички потоци, онзи с когото южноамериканските и китайските производители контактуваха директно.

Не правеше ли това нещата още по-интересни?

- Добре, ще се видим тогава - каза Грейди в слушалката. Ко-гато затвори, той погледна към Леш. - Нямам номера на Преподобния.

- Но знаеш къде да го откриеш, нали така?

Всички в редицата, от дилърите до купувачите и полицията знаеха къде се подвизава той и по тази причина беше цяло чудо, че заведението не беше затворено още преди години.

- Това ще е проблем. Забранено ми е да влизам в „Зироу Сам".

Добре дошъл в клуба, помисли си Леш.

- Ще намерим решение.

Но нямаше да пратят там лесър, който да извърши сделката. Трябваше им човек. Освен ако не беше възможно да примамят Ривендж извън бърлогата му, което беше малко вероятно.

- Свърших ли работата си тук? - попита Грейди, втренчен отчаяно във входната врата, като че беше куче, на което спешно му се налага да излезе на разходка.

- Каза, че трябва да се покриеш. - Леш се усмихна и разкри кучешките си зъби. - Така че ще се върнеш с моите войници в квартирата им.

Грейди не понечи да спори по въпроса, а само кимна и скръсти ръце пред мизерното си яке с избродиран орел. Примирението му се дължеше на равни части страх и изтощение. Очевидно вече беше стигнало до мозъка му, че е затънал по-дълбоко от-колкото беше предполагал в началото. Без съмнение мислеше, че уголемените кучешки зъби представляват само козметичен трик, но ако някой смята себе си за вампир, то той би могъл да бъде толкова смъртоносен и опасен, колкото истинските.

Вратата за прислугата към кухнята се отвори и господин Д. влезе, носейки квадратни пакети увити с целофан. Всеки от тях имаше размерите на глава и когато лесърът му ги подаде, пред очите на Леш затанцуваха доларови знаци.

- Открих ги в тайник в багажника.

Леш извади автоматичния си нож и проби малка дупка във всеки пакет. Близна малко от белия прашец и отново се усмихна.

- Добро качество. Бързо ще го пласираме. Знаеш къде да го прибереш.

Господин Д. кимна и се върна обратно в кухнята. Когато се появи отново, с него бяха двамата убийци и Грейди вече не беше единственият, който изглеждаше смазан. Лесърите имаха нужда да се възстановяват на всеки двайсет и четири часа, а по последни сметки им се бяха събрали общо четирийсет и осем часа без почивка. Дори Леш, чиято енергия можеше да го поддържа дни наред, беше изцеден.

Беше време за отдих.

Стана от креслото и си облече якето.

- Аз ще карам. Господин Д., ти седни на задната седалка на мерцедеса и се погрижи на Грейди да му хареса возенето. Другите двама, вземете форда.

Всички потеглиха, като оставиха лексуса със свалени номера в гаража.

Пътуването до комплекса от апартаменти „Ловната ферма" не им отне дълго време, но Грейди успя да подремне. Леш видя в огледалото как нещастникът мигом потъна в сън, отпуснат на седалката и похърквайки с отворена уста.

Което граничеше с липса на уважение.

Леш паркира пред сградата, в която живееха господин Д. и двете му приятелчета, обърна се назад и погледна към Грейди.

- Събуди се, задник. - Онзи запримигва и се прозя, а Леш изпита презрение заради слабостта му. Господин Д. също не изглеждаше впечатлен. - Правилата са прости. Ако се опиташ да побегнеш, войниците ми или ще те застрелят в главата, или ще се обадят в полицията и ще им обяснят точно къде си. Кимни с тъпата си тиква, ако разбираш какво ти казвам.

Грейди кимна, но Леш имаше чувството, че би направил същото, каквото и да му беше казал. Изгризи собствените си крака. Да, добре, разбира се.

Леш отключи вратите.

- Разкарай се от колата ми.

Последва ново кимване, вратите се отвориха и вътре нахлу мразовит вятър. Когато излезе от мерцедеса, Грейди се сгуши в якето си, а проклетият орел скърши криле, щом мъжът обгърна тялото си с ръце. Господин Д. от своя страна не се притесняваше от студа - едно от предимствата вече да си мъртъв.