Отмъстена любов

Студът го накара да затрепери под коженото си яке и той влезе в къщата, като се запъти направо към главното стълбище. Вратите на кабинета бяха отворени и той чу гласа на Рот, но не спря, за да се види с краля. Продължи да върви и зави по коридора със статуите.

Обаче не се беше насочил към собствената си стая.

Джон спря пред вратата на Тор и приглади косата си. Беше склонен да разговаря само с една личност за случилото се и се надяваше по изключение да получи отговор.

Нуждаеше се от помощ. Отчаяно.

Джон почука леко.

Не последва отговор. Почука отново.

Докато чакаше и чакаше, той се взираше в орнаментите на вратата и си припомни последните два пъти, когато беше нахлувал в помещения непоканен. При първия случай миналото лято беше влетял в спалнята на Кормия и я беше заварил гола и свита на една страна с кръв по бедрата.

Резултатът? Беше стоварил юмруците си върху Фюри без никаква причина, защото се беше оказало, че са правили секс по взаимно съгласие.

Вторият случай беше с Хекс тази нощ. И ето в каква ситуация се беше озовал.

Джон почука по-сериозно и потропването от кокачетата му беше достатъчно силно да събуди и мъртвец.

Отговор не последва. И по-лошото бе, че не се чуваше никакъв звук. Нито от телевизора, нито от душа, нито нечий глас.

Той отстъпи назад, за да провери дали под вратата струи светлина. Не. Значи Ласитър не беше вътре.

Ужасът го накара да запреглъща с мъка и той бавно отвори вратата. Очите му се плъзнаха първо към леглото и когато видя, че Тор не лежи в него, Джон изпадна в пълна паника. Втурна се по ориенталския килим и влетя в банята напълно убеден, че ще завари брата проснат с прерязани вени в джакузито.

И в двете помещения нямаше никого.

Странна зашеметяваща надежда завладя гърдите му, кога-то се върна обратно в коридора. Погледна наляво и надясно и реши да започне от спалнята на Ласитър.

Никой не отговори на почукването и той надникна вътре, за да открие извънредно чиста и подредена стая с аромат на чист въздух.

Това беше добре. Ангелът сигурно беше с Тор.

Джон изтича с бързи стъпки до кабинета на Рот и след като почука на касата, подаде глава през нея като погледът му бързо пробяга по дивана, креслата и рамката на камината, на която братята толкова обичаха да се облягат.

Рот вдигна поглед от бюрото си.

- Здравей, синко. Какво става?

-Нищо. Просто... Извини ме.

Джон пое надолу по главното стълбище на бегом с ясното съзнание, че ако Тор беше решил да направи завръщането си към света, не би искал по въпроса да се вдига голям шум. Сигурно е започнал с нещо просто, като например разходка до кухнята за храна заедно с ангела.

Стигнал до настланото е мозайка фоайе на долния етаж, той чу мъжки гласове, идващи от билярдната зала вдясно и надникна вътре. Бъч се беше навел над масата и се канеше да удари топката, а Вишъс беше застанал зад гърба му и го дразнеше. На широ-коекранния телевизор вървеше спортен канал и имаше извадени само две чаши. В едната течността беше с кехлибарен цвят, а в другата прозрачна, но беше повече от ясно, че не е вода.

Тор не беше там, но той никога не си беше падал по игрите. А и при грубото поведение на Бъч и Ви едва ли някой би избрал тяхната компания, ако тъкмо се потапя в социалните води след дълга пауза.

Джон се обърна и забърза през трапезарията, където масата беше сервирана за Последното хранене. Влезе в кухнята, където откри... догените да приготвят три различни соса за спагети, да вадят домашен хляб от фурната, да разбъркват салати и да отварят бутилки с червено вино, за да диша, но не и... Тор.

Надеждата се изпари от сърцето на Джон, оставяйки след себе си горчива напрегнатост.

Доближи се до Фриц, незаменимият иконом на имението, който го поздрави с лъчезарна усмивка на сбръчканото си лице.

- Здравейте, господарю, как сте?

Джон изписа с ръце, притиснати към гърдите, така че никой друг да не забележи.

- Виждал ли си...

По дяволите, не искаше да всява паника в къщата само защо-то може би си беше направил погрешни заключения. Имението беше огромно и Тор можеше да е навсякъде.

- ...някого? - Довърши изречението.

Фриц повдигна белите си рошави вежди.

- Някого ли, господине? За дамите в къщата ли говорите?

- Мъже - изписа той. - Виждал ли си някого от братята?

- От близо час съм тук и приготвям вечерята, но знам, че няколко от тях се прибраха от бойното поле. Рейдж дойде за сандвичите си веднага щом се върна, Рот е в кабинета си, а Зейдист къпе бебето. Да помисля... О, сигурен съм, че Бъч и Вишъс играят билярд, тъй като някой от прислугата им сервира питиета в билярдната зала само преди минути.

Добре, помисли си Джон. Ако брат, който не е бил виждан наоколо от четири месеца, се появеше, със сигурност името му би оглавявало списъка.

-Благодаря, Фриц.

- Някого конкретно ли търсехте?