Отмъстена любов

Джон поклати глава и се върна обратно във фоайето, но този път се движеше с натежали стъпки. Когато влезе в библиотеката, не очакваше да завари там никого и... каква изненада. Помещението беше пълно с книги и абсолютно лишено от присъствието на Тор.

Къде би могъл...

Може би изобщо не беше в къщата.

Джон излезе от библиотеката и се втурна покрай подножието на главното стълбище, а подметките на ботушите му изскърцаха, докато завиваше. Отвори тайната врата, намираща се отдолу и влезе в подземния тунел, извеждащ навън от имението.

Разбира се. Тор би отишъл в тренировъчния център. Ако беше решил да се пробуди и да започне отново да живее, това би означавало да се върне обратно на бойното поле. А това би изисквало тренировки, за да възстанови формата си.

Озовал се обратно в страната на надеждите, Джон се втурна в офиса и когато не завари Тор зад бюрото, не се изненада.

Тук му бяха съобщили за смъртта на Уелси.

Излезе в коридора и далечният звук от подрънкването на щангите прозвуча като симфония за ушите му. Гърдите му се изпълниха с облекчение, а ръцете и краката му отмаляха.

Но трябваше да бъде въздържан. Изтри усмивката от лицето си, докато се приближаваше към помещението и отвори широко вратата...

Блейлок хвърли поглед към него от лежанката. Главата на Куин се подаваше над тренажора.

Джон се огледа наоколо, а двамата му приятели зарязаха онова, което вършеха, като Блей остави щангата обратно на мястото й, а Куин бавно стъпи на земята.

- Виждали ли сте Тор? - изписа Джон.

- Не - отговори Куин, докато бършеше лицето си с кърпа. -Защо пък да е тук?

Джон напусна помещението забързано и се втурна в тренировъчната зала, където не откри нищо друго освен защитените с решетки осветителни тела, лъскавия дървен под и сините постелки. В склада за оборудване имаше само оборудване. Кабинетът за физиотерапия беше празен. Както и приемната на доктор Джейн.

На бегом прекоси обратно тунела, водещ .към къщата.

Озовал се вътре, той се запъти директно към кабинета на горния етаж и този път не почука на касата на вратата. Влезе вътре, спря пред бюрото на Рот и изписа:

- Тор е изчезнал.

Докато доставчикът на пица се опитваше нескопосано да улови кутията, всички други останаха неподвижни.

- За малко - заяви човекът. - Не бих искал... - Както беше приклекнал, мъжът замръзна, а погледът му проследи черната ивица по стената, стигаща до стенещия на пода лесър, който я беше оставил. - ...да ви изцапам килима.

- Боже - изсумтя Леш, извади автоматичния си нож от джоба на ризата, освободи острието и се приближи към доставчика в гръб. Когато той се изправи на крака, Леш притисна ръка около врата му и заби ножа в сърцето му.

Мъжът се сгърчи и изстена, а кутията с пица се приземи на пода и се отвори, разпръсквайки наоколо доматен сос и салам с цвят, подобен на този на кръвта, бликаща от раната.

Грейди скочи от стола си и посочи към убиеца, който още беше на крака.

- Той ми позволи да поръчам пица.

Леш насочи върха на ножа в негова посока.

- Млъквай.

Грейди се отпусна обратно на бар-стола.

Господин Д. беше изключително вбесен, когато се втурна към останалия на крака убиец.

- Позволил си му да поръча пица? Така ли е?

Лесърът му се озъби в отговор.

- Поиска да отида и да пазя прозореца в задната спалня. Така разбрахме, че са изчезнали урните, не помниш ли? Онзи боклук, дето лежи на пода, му е позволил да се обади.

Господин Д. очевидно не се интересуваше от логиката на събитията и макар да беше забавно да го наблюдаваш как се прави на Джак Ръсел пред онзи плъх, нямаше време. Човекът, дошъл да донесе пицата, явно беше приключил завинаги с доставките и приятелчетата му в униформи на заведението доста скоро щяха да осъзнаят този факт.

- Повикай подкрепление - нареди Леш, прибра острието на ножа си и се доближи до извадения от строя лесър. - Кажи им да дойдат с кола. Изнесете сандъците с оръжия. Ще евакуираме този и долния апартамент.

Господин Д. извади телефона си и започна да крещи заповеди, а другият убиец влезе в задната спалня.

Леш погледна към Грейди, който се взираше в пицата, сякаш сериозно обмисляше изяждането й.

- Другия път, когато...

- Оръжията ги няма.

Леш обърна глава към лесъра.

-Моля?

- Сандъците с оръжия не са в дрешника.

За един кратък миг съзнанието на Леш бе изпълнено изцяло от желанието му да убие някого и единственото, спасило Грей-ди от тази участ, беше, че веднага се бе покрил в кухнята и се намираше извън полезрението му.

В крайна сметка разумът надделя над емоциите и той погледна към господин Д.

- Ти отговаряш за евакуацията.

- Да, господине.

Леш посочи към лежащия на земята убиец.

- Искам: го в лагера за разпити.

- Да, господине.