Отмъстена любов

- Грейди? - Не последва отговор, Леш изруга и влезе в кухнята, за да го открие застанал пред хладилника, клатейки глава пред празните рафтове. Нещастникът или беше много тъп, или беше погълнат единствено от личните си нужди и Леш беше склонен да се обзаложи за второто. - Изчезваме оттук. - Мъжът затвори хладилника и дотича като куче, каквото всъщност беше, бързо и без да спори, и в цялата си припряност забрави якето си.

Леш и Грейди излязоха на студа и топлината на мерцедеса беше истинска благодат.

Докато Леш караше бавно към изхода на комплекса, защото високата скорост можеше да привлече вниманието на околните, Грейди се обърна към него.

- Онзи тип... не доставчикът на пица... онзи другият... не беше нормален.

- Не. Не беше.

- И ти не си.

- Не. Аз съм божествен.

26.

СЛЕД ПАДАНЕТО НА НОЩТА ЕЛЕНА ОБЛЕЧЕ УНИФОРМАТА СИ, макар да не отиваше в клиниката. Причините бяха две. Първо, щеше да е по-добре за баща й, който трудно понасяше промени. И второ, имаше чувството, че това би й осигурило известна дистанция при срещата с Ривендж.

Не беше мигнала през целия ден. Образи от случилото се в моргата и спомена за начина, по който звучеше пресипналият глас на Ривендж, бяха чудна комбинация и докато лежеше в мрака се връщаха в главата й отново и отново, а емоциите бушуваха в нея, докато накрая не почувства физическа болка в гърдите си.

Наистина ли отиваше да се срещне с Ривендж? В дома му? Как се беше стигнало до това?

Напомни си, че само щеше да му занесе лекарства. Това беше професионална загриженост. На сестра към пациент. Та нали самият той се беше съгласил, че тя не бива да излиза на срещи с никого, а и не я беше поканил на вечеря. Щеше да му остави лекарствата и да се опита да го убеди да се прегледа при Хавърс. Това беше всичко.

След като провери как е баща й и му даде лекарствата, Елена се дематериализира на тротоара до сградата „Комодор" в центъра на града. Застанала в сенките, тя вдигна поглед към извисяващата се над нея лъскава фасада и контрастът с олющената схлупена къща, която обитаваха те с баща й, беше главозамайващ.

Да живееш сред толкова хром и стъкло струваше пари. Много пари. А Ривендж държеше пентхауса. И това сигурно беше само един от имотите, които притежаваше, защото никой вампир с мозък в главата не би останал да спи тук през деня заобиколен от всички тези прозорци.

Пропастта между нормалните и богатите й изглеждаше толкова голяма, колкото беше разстоянието между мястото, на което беше застанала тя, и онова, на което се предполагаше, че Ривендж я очаква. За миг си представи, че семейството й още притежава пари. Може би тогава щеше да е облечена в нещо различно от евтиното си палто и униформата.

Застанала на улицата под апартамента на Ривендж, й се струваше нереално, че помежду им се беше зародила такава връзка, но контактът по телефона беше виртуален, на една стъпка от интернет връзка. Двете страни се намираха в познатата им обстановка, невидими един за друг, общувайки само чрез гласовете си. Близостта беше фалшива.

Наистина ли беше откраднала лекарства заради този мъж?

Погледни в джоба си, идиотка такава, каза си.

Елена изруга и се материализира на терасата на пентхауса, облекчена от факта, че нощта беше относително тиха. В противен случай при този студ и на такава височина, ако имаше и вятър...

Какво... за бога беше това?

Блясъкът на стотици свещи, струящ през безбройните прозорци, превръщаше тъмата в златиста мъгла. Стените на пентхауса бяха черни и от тях висяха разни неща. Неща сякаш... изработени от метал, кожени бичове и маски, а също така имаше голяма антична на вид маса, която беше... предназначена за мъчения. В четирите й ъгъла висяха кожени ремъци.

О... по дяволите, не! Нима Ривендж си падаше по тези неща?

Добре. Промяна в плана. Разбира се, ще му остави антибиотика, но това щеше да стане пред някоя от плъзгащите се врати, защото тя нямаше намерение да влиза вътре. Нямаше начин!

От банята излезе зашеметяващ мъж с козя брадичка, който подсушаваше ръцете си, а после приглади кожените си дрехи, докато се приближаваше към масата. С едно сръчно движение той се качи върху нея и започна да привързва глезена си.

Ставаше все по-гнусно. Тройка?

- Елена?

Елена се обърна така рязко, че се блъсна в стената, заобикаляща терасата. Когато видя кой стои пред нея, тя се намръщи.

- Доктор Джейн? - заекна и си каза, че тази нощ ставаше от кошмарна по-кошмарна. - Какво...

- Мисля, че си от погрешната страна на сградата.

- Погрешната страна? Това не е ли апартаментът на Ривендж?

- Не, това е нашият с Вишъс. Този на Ривендж е в източната половина.

- О... - Страните й почервеняха. И ставаха все по-червени, но не заради вятъра. - Съжалявам. Май съм се объркала.

Призрачната лекарка се засмя.

- Всичко е наред.

Елена хвърли поглед обратно към прозорците, но после бързо го отклони. Разбира се, че това беше Вишъс. Ози с диамантените очи и татуировките по лицето.

- Трябва да отидеш от източната страна.

Както й беше казал и Рив, нали така?

- Е, тогава аз ще тръгвам.