Отмъстена любов

Приятелят му, онзи с червената коса, я изтръгна от лудостта й. Блейлок се върна до масата, хванал три бири за гърлата на бутилките и в мига, в който зърна изопнатото лице на Джон, спря рязко и хвърли поглед към нея.

По дяволите.

Хекс отпрати със знак запътилите се към нея охранители и бързо се отдалечи от ВИП зоната, като едва не събори една сервитьорка.

Беше на сигурно място единствено в офиса си и тя се втурна натам. Убийството беше мощен акумулатор, който веднъж включен, трудно можеше да бъде спрян. Споменът от извършеното, сладкият миг, когато беше срещнала погледа на Монтраг, а после беше отнела зрението му, само подхранваха симпат-ската й страна. За да изгори тази енергия и да се върне към нормалното, се изискваше едно от две възможни неща.

Секс с Джон Матю беше едното от тях. Другото доставяше много по-малко наслада, но не беше в положение да избира. Имаше опасност да извади своя лис и да го вкара в действие срещу всички изпречили се на пътя й хора. А това не би било добре за бизнеса.

Като че цели сто години по-късно тя затвори вратата след себе си и се изолира от гръмкия смесен шум, но не намери утеха в своето убежище. Дори не можеше да се успокои достатъчно, че да стегне обръчите около бедрата си. Заобиколи бюрото, все едно озовала се в клетка, на ръба да избухне, опитваща да се овладее, така че да може да...

Промяната я връхлетя изведнъж, а визуалното й възприятие се изпълни с нюанси на червеното, като че някой беше спуснал защитно стъкло пред очите й. Изведнъж емоционалните решетки на всяко живо същество в клуба проникнаха в мозъка й, стените и таваните изчезнаха, за да отстъпят място на пороци, отчаяние, гняв, похот, жестокости и болка, така реални като солидната конструкция на сградата.

На симпатът у нея му беше дошло до гуша да се прави на кротък и беше готов да одере с голи ръце стадото малоумници отвън.

След като Хекс изчезна, сякаш бушуваше пожар, а тя беше единствената, притежаваща пожарогасител, Джон потъна обратно на мястото си. Образът в главата му избледня, а тръпките, пробягващи по кожата му изчезнаха, но на ерекцията му не й минаваше номерът с отлагането за някой друг път.

Членът му, арестуван зад ципа на панталоните, беше изключително твърд.

По дяволите, рече си Джон. По дяволите.

- Е, май прекъсна нещо, Блей - подхвърли Куин.

- Прощавайте - измънка Блей и им подаде бирите. - Съжалявам... По дяволите.

Това не обобщаваше ли идеално ситуацията?

- Знаеш ли, тя наистина си пада по теб - каза Блей с лека нотка на възхищение. - Мислех, че идваме тук само за да можеш да я наблюдаваш. Но не знаех, че и тя ти отвръща със същия поглед.

Джон наведе глава, за да прикрие пламналите си страни, които далече надминаха по червенина косата на Блей.

- Знаеш къде е офисът й, Джон. - Разноцветните очи на Куин останаха приковани в него, когато наклони глава, за да отпие яка глътка от новата бутилка с бира. - Върви там. Веднага. П оне някой от нас ще получи малко облекчение.

Джон се облегна назад и разтърка бедрата си, докато обмисляше думите на Куин. Но имаше ли куража за това? Ами ако отидеше и тя го отблъснеше?

Ами ако ерекцията му отново спаднеше?

Като си спомнеше онова, което беше видял в главата си, обаче, това не го тревожеше толкова много. Беше готов да стигне кулминацията на мига.

- Ще те пусна да отидеш в офиса сам - продължи Куин меко. - Бих могъл да чакам в началото на коридора и да се погрижа никой да не ви прекъсва. Ще бъдеш в безопасност и ще имаш нужното уединение.

Джон се замисли за единствения случай, при който двамата с Хекс бяха оставали сами в затворено пространство. Беше се случило миналия август в мъжката тоалетна на нивото на ме-цанина и тя го беше заварила да изпълзява от кабинка, пиян до козирката. Колкото и да не беше на себе си, само я погледна и вече беше готов, копнеещ за нея и благодарение на придобитото от изпитите количества бира самочувствие, се беше осмелил да действа и да й напише бележка на хартиена салфетка. Беше реванш за онова, което тя бе искала от него.

Честно и почтено. Беше пожелал тя да изрича името му, ко-гато свършва.

Оттогава стояха настрана един от друг в клуба, но всеки в собственото си легло бяха дяволски близки един с друг и той знаеше, че тя изпълнява онова, за което я беше помолил. Личеше си по начина, по който го гледаше. И телепатичната размяна на мисли от преди малко, която показваше какво според нея би трябвало да правят в някоя от баните, беше безспорно доказателство, че от време на време и тя изпълнява заповеди.

Куин положи длан върху ръката на Джон и когато той го погледна, приятелят му изписа със знаци:

- Важно е да улучиш момента, Джон.

Самата истина. Тя го желаеше и тази вечер не само в самотните си фантазии у дома. Джон не знаеше какво у нея се е променило и какво беше задействало събитията, но членът му не се вълнуваше от такива подробности.

Буквално.