Отмъстена любов

- Колкото до онези оръжия, още се опитам да ги проследя. В момента не знам нищо, но нали ме познаваш - няма да оставя нещата така. Не ме интересува, че серийните номера са заличени, ще разбера откъде са ги получили.

- Имаш пълното ми доверие, братко мой. Пълното ми доверие.

След като двамата бяха напълно въоръжени, молекулите им се понесоха на север в луд танц, за да се озоват в „Големия лагер", имението на Рив в планината Адирондак и да се материализират на брега на спокойното езеро. Къщата представляваше разпростряна нашироко викторианска сграда с плочест покрив и ромбовидни стъкла на прозорците, с веранди на двата етажа, чиито подпорни стълбове бяха от кедрово дърво.

Цялото имение беше достатъчно зловещо само по себе си, но обгърнато от симпатския еквивалент на мис, можеше спокойно да те накара да повярваш, че вътре живеят Фреди Крю-гер, Джейсън, Майкъл Майърс и банда селяндури, въоръжени с електрически триони. Цялото пространство беше обградено от безплътна бариера от бодлива тел и дори Рот, който беше наясно със ситуацията, се зарадва да премине от другата страна на бариерата.

Наложи на очите си да се фокусират по-добре, а Трез, един от личните гардове на Рив, отвори двойните врати на верандата, гледаща към езерото и вдигна ръка за поздрав.

Рот и Ви поеха по замръзналата, скърцаща под стъпките тревна площ и макар да държаха оръжията си в готовност, Ви свали ръкавицата от искрящата си ръка. Трез беше от мъжете, към които изпитваше респект и то не само защото беше Сянка. Мавърът имаше мускулесто тяло на боец и интелигентния взор на стратег, а предаността му беше насочена към Рив и само към Рив. За да го защити, Трез беше способен да изравни със земята цял жилищен квартал за времетраенето на едно мигване.

- Как си? - попита Рот, докато се изкачваше по стъпалата на верандата.

Трез се приближи и удариха длани една в друга.

- Идеално. А ти?

- Както винаги. - Рот го потупа по рамото. - Ако някога търсиш истинска работа, ела да се биеш наравно с нас.

- Харесвам работата си, но благодаря. - Мавърът се ухили и се обърна към Ви, а тъмните му очи стрелнаха искрящата ръка. - Без да се обиждаш, но няма да се ръкувам с това.

- Мъдро решение - кимна Вишъс и му подаде лявата си ръка. - Все пак ме разбираш, надявам се.

- Напълно и бих направил същото за Рив. - Трез се запъти към вратите. - Той е в спалнята си и ви очаква.

- Болен ли е? - попита Рот, докато влизаха в къщата.

- Искате ли нещо за пиене? За ядене? - попита Трез и се запътиха надясно.

Въпросът остана без отговор и Рот хвърли поглед към Ви.

- Не, благодаря.

Интериорът като че беше създаден от самите ръце на кралица Виктория и принц Албърт и включваше мебели в стил Ампир, а също много гранит и злато. Верни на викторианската страст към колекции, всички помещения засягаха различна тема. Една от гостните беше пълна с тиктакащи антични часовници - стенни, настолни с месингов механизъм за навиване и джобни, изложени в стъклени витринки. В друга бяха подредени раковини, корали и вековно стари парчета дърво, изхвърлени от водата. В библиотеката бе намерила място запленяваща сбирка от ориенталски вази и купи, а столовата беше окичена със средновековни икони.

- Изненадан съм, че не виждам Избраници - подхвърли Рот, докато преминаваха от една празна стая в друга.

- Рив идва всеки първи вторник от месеца. Присъствието му малко притеснява жените и затова повече от тях се връщат от Другата страна. Селена и Кормия, обаче, винаги остават. -В гласа му се четеше особена гордост. - Тези двете наистина притежават сила.

Изкачиха се до втория етаж по главното стълбище и поеха по дълъг коридор към двойни врати с форма на арка, които крещяха „Тук е господарят на къщата".

Трез спря.

- Чуйте, той е малко болен, разбирате ли? Нищо заразно. Просто... Исках да ви предупредя. Даваме му всичко необходимо и скоро ще бъде добре.

Трез почука и отвори двойните врати, а Рот се намръщи. Зрението му се проясни от само себе си, а инстинктите му се изостриха.

Ривендж лежеше в средата на леглото, неподвижен като труп. Беше покрит с червен кадифен юрган, стигащ чак до брадичката му, и кожени завивки. Очите му бяха затворени, а дишането плитко. Кожата му имаше сивкаво-жълтеникав цвят. Късо подстриганата му коса, стърчаща на темето, беше единственото подобие на нещо нормално... това и фактът, че от дясната му страна стоеше Хекс, жената наполовина симпат, която имаше вид, сякаш извършва кастрации за забавление.

Рив отвори очи, аметистовият им цвят беше помътнял до синьо-лилав.

- Самият крал.

- Здрасти.

Трез затвори вратите и в знак на уважение застана встрани, а не пред тях, блокирайки изхода.

- Предложих им питиета и храна.

- Благодаря, Трез. - Рив се намръщи и се опита да се надигне във възглавниците. Когато отново се отпусна, останал без сила, Хекс се наведе да му помогне, а той я стрелна гневно с поглед, който сякаш казваше „дори не си го и помисляй". Разбира се, тя не му обърна внимание.