Отмъстена любов

И никой никога нямаше да повярва, че Рив сам не е решил да убие Рот. В крайна сметка той беше симпат и на нищо казано от тях не можеше да се вярва. И по-важното, независимо дали пръстът на Рив щеше да бъде на спусъка или щеше да нареди на някого да свърши работата, в позицията си на лийдайър той печелеше най-много от тази смърт. И именно тава беше причината Монтраг да го избере за ролята.

Ривендж щеше да свърши своята част от сделката, отнасяща се до краля, а после Монтраг щеше да отиде в Съвета и да се изповяда пред колегите си. Щеше да каже, че е открил документите едва когато се е нанесъл окончателно в къщата в Кънек-тикът един месец след нападенията и след като Рив вече е бил провъзгласен за лийдайър. Щеше да се закълне, че веднага щом е научил, е влязъл в контакт с краля и му е разяснил случая по телефона, но Рот го е принудил да мълчи заради компрометиращата позиция, в която това би поставило Зейдист. Все пак спътницата на брата бе сестра на Ривендж, а това означаваше, че има кръвна връзка със симпат.

Рот, разбира се, не би могъл да го уличи в лъжа, защото щеше да е мъртъв, и по-важното, кралят вече беше мразен заради начина, по който пренебрегваше конструктивните критики на глимерата. Съветът на драго сърце щеше да се възползва от поредна негова грешка, истинска или изфабрикувана.

Интригата беше доста сложна, но щеше да сработи, защото след смъртта на краля расата би потърсила убиеца първо сред малкото останали от Съвета и Рив, симпат по природа, беше идеалната изкупителна жертва. Разбира се, че симпат би сторил такова нещо. И Монтраг щеше да спомогне за разкриването на мотива, свидетелствайки, че Рив е идвал да го види преди убийството и е говорил със странна убеденост за промяна от безпрецедентен характер. Като добавка към това, местопрес-тъпленията никога не бяха докрай чисти. Без съмнение щеше да има останали улики, които биха свързали Рив с убийството, дали защото действително щяха да съществуват или защото всички щяха да търсят именно такива доказателства.

Когато Рив посочеше с пръст Монтраг, никой нямаше да му повярва главно защото беше симпат, но и защото според традициите на баща си Монтраг винаги беше работил за репутацията си на почтена и надеждна личност както в бизнеса, така и като член на обществото. Доколкото беше известно на неговите приятели, той не подлежеше на съмнение и беше неспособен на измами, мъж със стойност и безупречно потекло. Никой от тях нямаше и най-малка представа, че двамата с баща му бяха прекарвали партньори, съдружници и роднини, защото винаги бяха подбирали жертвите си с голямо внимание, за да успеят да запазят доброто си име.

Резултатът? Срещу Рив щяха да бъдат повдигнати обвинения за измяна, щяха да го арестуват, а после или щеше да получи смъртна присъда според вампирските закони, или щеше да бъде депортиран в колонията на симпатите, където щяха да го убият, задето е мелез.

И двата изхода бяха еднакво приемливи.

Всичко беше нагласено и именно по тази причина Монтраг се беше обадил на най-близкия си приятел.

Взе клетвената декларация, сгъна я и я пъхна в плътен кремав плик. Извади лист хартия от гравираната кожена кутия пред себе си и написа кратка бележка на онзи, когото смяташе да постави втори в командването, като по този начин окончателно предрешаваше падението на Ривендж. В бележката обясняваше, че както вече са говорили по телефона, е открил приложения документ сред книжата на баща си и ако той бъде сметнат за достоверен, то налице е опасност за бъдещето на Съвета.

Естествено, юридическият им отдел щеше да го приеме. А по това време Рот щеше да е мъртъв, а Рив - готов да бъде обвинен.

Монтраг взе парче червен восък, разтопи го и капна няколко капки върху отвора на плика и така запечата намиращото се вътре. Отпред написа името на получателя, а после отбеляза на Древния език: ДА СЕ ПРЕДАДЕ ЛИЧНО. Заключи металната кутия, пъхна я под бюрото си и прибра ключа в тайното чекмедже.

С натискането на един бутон на телефона повика иконома, който пое плика и незабавно се зае да изпълни задачата и да го предаде във верните ръце.

Удовлетворен, Монтраг отнесе заключената кутия до сейфа на стената, отмести картината, въведе комбинацията на баща си и върна втората клетвена декларация на мястото й. Запазването на второто копие беше много разумна постъпка, застраховка, в случай че станеше нещо с документа, намиращ се на път за „Роуд Айлънд".

П остави произведението на Търнър обратно на мястото му и пейзажът както винаги го трогна. За миг си позволи да забрави за хаоса, преднамерено създаван от него и да се потопи в прекрасното, спокойно море. Сигурно вятърът би бил топъл, помисли си.

Най-скъпа Скрайб Върджин, как му липсваше лятото през тези студени месеци, но пък от друга страна това беше контраст, оживяващ душата. Без студа на зимата никой не би оценил знойните нощи на юли и август.